Капитанът вдигна рамене.
— Има съкровища и съкровища. Сам ще прецениш като го видиш.
Тарик се намръщи още повече. Започваше да се тревожи. Капитан Фауд говореше с гатанки. Съкровището си беше съкровище, независимо от оценките на хората. Надяваше се да отнеме от Ибрахим нещо, което той цени, което желае с цялата си душа, но поведението на Фауд го караше да се чувства странно.
Последва капитана по тесния коридор. Смяташе, че ще отидат в трюма, където обикновено се складираха товарите, но явно това съкровище беше твърде ценно, за да бъде оставено на влажно място. Тази мисъл ободри духа му, но не премахна изцяло съмненията му.
Фауд спря пред една врата в дъното на коридора. Тъмните вежди на Тарик се вдигнаха, когато видя един едър моряк да пази пред нея.
— Държиш съкровището на Ибрахим тук, под охрана?
— Да. Сега ще видиш защо.
Фауд освободи стражата и отвори вратата.
— Виж съкровището на султана, принц Тарик. Прави с него каквото искаш, защото сега то ти принадлежи. Наистина се радвам, че се отървавам от него. Причини ми много неприятности.
Тарик внимателно влезе в каютата. Сниши се тъкмо навреме, за да избегне нещо, хвърлено по него, което мина покрай главата му и се разби на пода.
После, шокиран и смутен, той я видя.
Съкровището на Ибрахим.
Една жена.
Уилоу Фоксбърн скочи със свиреп поглед към пирата, който беше нахлул в каютата, готова да се защитава, ако се наложи. Той като че ли се смая, когато я видя, и жестокото му изражение я накара да сподави един вик. Какви опасни очи, помисли тя. Хипнотизиращи сиви очи. Плениха погледа й и го задържаха, но тя не отмести очи.
Дали говори английски, запита се тя.
Той не каза нищо, само я изгледа втренчено с напрегнатите си сиви ириси. Тя затаи дъх, внезапно осъзнавайки, че този мъж е нова опасност. Макар че беше облечен като турчин, имаше нещо в него, което го отличаваше от моряците на капитан Фауд.
Беше красив. Невъзможно красив. Ужасяващо красив. Сигурно беше турчин, но сребристосивите очи смекчаваха чертите му и подсказваха, че кръвта му не е изцяло турска. Никога досега не беше виждала мъж като него.
— Кой си ти? — запита тя, отказвайки да отстъпи пред плашещото му присъствие. — Чух оръдия. Нападнат ли е корабът? Пират ли си?
Потрепна, когато блестящият му поглед се спусна по нея; любопитството му беше очевидно, както и нейното.
— Говориш ли английски? — запита Уилоу. Проблясъкът в сребристите му очи може би беше изненада, но изражението му остана неразгадаемо.
Тарик беше прекалено шокиран, за да каже и една дума. Не му беше хрумвало, че съкровището на Ибрахим може да бъде жена. Не каква да е, а жена с коса от чисто злато, очи като изумруди, кожа като коприна и бузи с цвета на розата. Умът му не приемаше това, което виждаха очите. Знаеше, че Ибрахим предпочита златокоси жени, но още не е открил точно такава красавица… досега. Жената, стояща пред него, като че ли би задоволила всички изисквания на брат му.
Имаше защо. Би задоволила и камък, стига да имаше мъжки атрибут. Тарик не можеше да си спомни в харема да е имало златокоси наложници. Дори майка му беше с тъмна коса, а бе англичанка. От нея беше наследил сребристите си очи.
Погледът на Тарик се плъзна по младата жена, определяйки ценността й така, както само познавач на женската красота би могъл да го стори. Беше облечена в късо елече и прозрачна пола, която разкриваше почти всичките й чарове. Едно фередже, предназначено да прикрива изящните извивки на тялото й, лежеше на леглото.
Тарик се нагледа до насита на всяка сочна извивка на стройната й фигура, от късия воал, който закриваше главата и раменете й, до меките чехли на изящните й стъпала.
— Коя е? — запита той капитан Фауд, който стоеше зад него. От смаяното изражение на жената заключи, че тя не говори техния език.
— Лейди Уилоу Фоксбърн, англичанка. Красавица, нали?
— Как е попаднала тук?
— Мехмед, роботърговецът, имал късмета да я купи от пиратите от Варварския бряг, които нападнали кораба й. Той плавал от Марсилия за Англия, когато бил спрян и взет на абордаж. Жената била отведена в Алжир и продадена на Мехмед. Очевидно той разбрал, че изглежда като жените, които Ибрахим харесвал, и му я предложил за добра цена. Въпреки че цената беше много висока, Ибрахим я плати с удоволствие и ме прати да я докарам.
Фауд хвърли строг поглед към Уилоу.
— Жива беля си е, още откакто стъпи на борда. Ибрахим едва ли ще успее да я опитоми. Има огнен характер.
— Знам, че говорите за мене. Какво казвате? — запита нетърпеливо Уилоу. — Знаете ли какво е станало с камериерката ми?
Тарик погледна Фауд. Фауд вдигна рамене и каза: