Не виждаше друго освен риби и мътна вода. Продължи да плува наоколо, докато въздухът му свърши, после се издигна към повърхността, пое си още един дълбок дъх и отново се гмурна. Нямаше да се предаде. Тогава я видя. Тя се носеше към него, русата й коса се гънеше призрачно около лицето и раменете й. Хващайки един дълъг кичур, той го уви около китката си и я задърпа нагоре… нагоре… нагоре…
Излязоха заедно на повърхността. Задъхан, той полека я задърпа към лодката. Мустафа му помогна да я качи вътре. Щом тя се озова на борда, Тарик също се прехвърли в лодката.
— Диша ли? — запита той с тракащи зъби.
— Не, принце.
Тарик коленичи над нея, по-уплашен от когато и да било досега в живота си. Нямаше да я остави да умре. Не заслужаваше да умира. Беше невинен залог в неговата игра с Ибрахим.
— Изкарай водата от дробовете й — подкани го Мустафа. — После й вдъхни живот. Виждал съм го веднъж. Отвори устата й и й дай от дъха си.
Отчаян, Тарик направи това, което му каза Мустафа. Най-напред обърна Уилоу по корем и нежно притисна длани върху гърба й няколко пъти, докато от устата й не потече вода. Тогава я обърна, повдигна главата й и започна да вкарва въздух в устата й.
Леко изпъшкване. Почти неуловим дъх, после още един и още един, докато гърдите й не започнаха да се вдигат и да спадат на равни интервали и тя започна сама да си поема дъх на малки глътки. Но беше толкова бледа и неподвижна, че Тарик се уплаши за живота й.
— Трябва да я върнем в сарая — каза той.
Загърна я със сухата си риза и я прегърна, за да сподели с нея малкото си телесна топлина, останала му след плуването в студеното море.
Мустафа обърна лодката и я насочи към пристанището. Завиха около издадения бряг и скоро стигнаха кея пред селището на пиратите.
Тарик не обръщаше внимание на любопитните зрители, докато Мустафа привързваше лодката към кея. В мига, когато тя беше здраво завързана, той скочи на брега с Уилоу на ръце и се затича към сарая, като не преставаше да следи и за най-малкия измъчен дъх, който излизаше от дробовете й. Ако тя умреше, щеше да прати Сафие в най-мрачното ъгълче на ада.
Влезе тичешком в сарая с Уилоу на ръце и Мустафа плътно по петите му. Понесе я направо в своята стая.
— Доведи Бейба! — викна на Мустафа през рамо.
Едрият турчин побърза да изпълни нареждането на господаря си.
Един прислужник отвори вратата на стаята и Тарик мина като вихър покрай него. Уилоу трепереше толкова силно, че цялото й тяло се разтърсваше. С едно сръчно движение той я освободи от мокрите и дрехи, дръпна завивките и я напъха под тях. Миг по-късно Бейба се втурна в стаята и изражението й стана мрачно, когато видя бледото лице на Уилоу. Един прислужник влезе заедно с нея, носейки някакво сандъче.
— Какво е станало? — запита старата жена.
— Извадих я от морето — обясни Тарик.
Зачервените очи на Бейба се разшириха.
— Али Хара каза, че Сафие е виновна, господарката Уилоу да излезе от харема.
Изражението на Тарик стана мрачно.
— Сафие каза, че просто помогнала на Уилоу да избяга, но се страхувам, че намеренията й са били лоши. Можеш ли да помогнеш на Уилоу?
— Помести се, господарю — каза Бейба, избутвайки Тарик.
Прислужникът остави сандъчето на масичката до леглото и излезе, но Тарик не се отдели от Бейба, докато тя преглеждаше Уилоу. Почука я по гърдите, после я обърна по корем и направи същото на гърба й.
— Няма вода в дробовете — обяви Бейба с умерено оптимистичен глас.
— Изкарах водата. Мустафа е виждал как се прави и ми обясни какво да направя. Повече се тревожа да няма възпаление на дробовете. Водата беше студена, а нямах с какво да я увия, след като я извадих.
— Ще направя каквото мога, господарю. Ще приготвя билкови лекарства, за да облекча възпалението, и други, за да я предпазя от треска. Запали мангала и после повикай Али Хара. Той ще помага.
— Но…
— Моля те, принце, върви. Няма да позволя твоята жена да умре. Заклевам се.
Тарик нерешително излезе от стаята. Трябваше да се довери на Бейба, защото нямаше друг избор.
Влезе в харема и извика на Али Хара да го последва. Евнухът се появи веднага в отговор на трескавите викове на своя господар.
— Какво става, господарю? Мустафа не ми каза нищо, когато дойде да вземе Бейба, само каза, че си извадил господарката Уилоу от морето. Слава на Аллаха, че те повиках навреме, за да я спасиш.
— Бейба ми обеща, че Уилоу ще оцелее. Иди при нея, трябва да й помогнеш. Ще я намериш в стаята ми при Уилоу. Къде е Сафие?
— В стаята си е, господарю.
Гневът на Тарик започваше да излиза извън контрол, когато нахлу в стаята на Сафие. Тя беше планирала смъртта на една невинна жена и трябваше да отговаря заради предателството си.