Очевидно Сафие го беше очаквала, защото се беше изтегнала за максимален ефект на кушетката си, а пищното й тяло беше прикрито от минимум дрехи, при това прозрачни. Надигна се на лакът и усмихна умолително на принца.
— Прости ми, господарю, нямах лоши помисли.
Един мускул трепна на челюстта на Тарик.
— За кой от греховете си съжаляваш?
Тя премига.
— Съжалявам за смъртта на господарката Уилоу. Тя е мъртва, нали?
Тарик я изгледа с едва прикривано презрение, но ако си изпуснеше нервите, преди да извлече от нея необходимата му информация, нямаше да постигне целта си.
— Извадих я от морето — каза той, без да дава подробности.
Сафие въздъхна.
— Тъжен край. Доверих се на рибаря, който предложи да откара господарката Уилоу благополучно до Гърция. — Тя разпери пухкавите си ръце в крещяща подкана. — Позволи ми да ти дам утеха, господарю.
Движението накара късото й елече да се смъкне, разкривайки закръглени гърди и коралови зърна.
Тарик остана безразличен. Гласът и изражението му станаха сурови.
— Името на рибаря. Искам го.
Изражението на Сафие стана неразгадаемо.
— Не знам как се казва.
— Платила си му, за да откара Уилоу в Гърция, нали?
Тя преглътна мъчително.
— Да, така е, но той беше просто някакъв рибар, когото срещнах в градчето. Не съм го питала как се казва.
Тя вдигна крак и разтвори бедра, позволявайки на Тарик да зърне разголеното хълмче под воалите.
Тарик хвърли поглед към безспорните й прелести и отмести очи, незаинтересован от това, което тя имаше да му предложи. Искаше само едно нещо от нея.
— Лъжеш, Сафие. Признай си. Уредила си смъртта на Уилоу.
Сафие отказа да срещне погледа му.
— Не, не съм. — Преглътна едва-едва. — Какво значение има? Жената е мъртва, а аз съм жива. Ти си умен. Ще намериш друг начин да спасиш майка си. Позволи ми да ти дам това, което онази жена не може.
Гневът на Тарик избухна. Трябваше му забележителна сила на волята, за да изрече тихо:
— Уилоу е жива. Твоят план не успя. Беше жива, когато я извадих от морето. Кажи ми как се казва рибарят, на когото си платила да я удави. И двамата знаем, че Уилоу не е трябвало да стигне до Гърция. Рибарската лодка не е толкова здрава, че да плава на дълги разстояния в открито море.
Скачайки от кушетката, Сафие се хвърли в краката на Тарик, прегърна коленете му и захленчи сърцераздирателно:
— Не съм искала смъртта на господарката Уилоу, скъпи ми господарю. Какво знам аз за плавателните съдове? Наистина мислех, че тя ще стигне в Гърция. Доверих се на рибаря, не е моя вината, че той не спази споразумението ни.
— Какво беше това споразумение? — запита Тарик с тиха заплаха.
— Платих му цяло състояние, за да откара господарката Уилоу до Гърция, и й дадох пари, за да намери превоз до Англия.
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Не вярвам на лъжите ти. Не си очаквала Уилоу да стигне до Гърция.
Сафие се втренчи умоляващо в Тарик.
— Обвиняваш ме несправедливо, господарю. Само исках да помогна на една жена, на която не й е мястото тук.
Хващайки я за ръцете, Тарик я накара да се изправи.
— Не ме лъжи! Страхувала си се, че Уилоу ще те измести в сърцето ми, и си искала да ти се махне от пътя.
С очи, пламнали в ярост, Сафие избухна:
— Ти беше заслепен от нея! Полудял по нея. Признавам, че ревнувах, и исках тя да се махне, но не…
Той я разтърси силно.
— Не си ли? Кажи ми името на рибари, за да се погрижа да бъде наказан.
Сафие поклати глава.
— Не знам как се казва. И двамата предпочетохме да е така.
— Не мога да повярвам, че рибар или който и да било от градчето ще се съгласи да убие моя жена. Със или без твоя помощ аз ще го намеря и ще го накажа.
Сафие прехапа долната си устна, в очите й се четеше ужас.
— Ще бъда ли наказана?
Тарик не успя да отговори, когато Али Хара се втурна в стаята на Сафие.
— Ела бързо, господарю. Господарката Уилоу…
Тарик не дочака да чуе останалото. Извърна се и изхвръкна от стаята.
— Пази добре Сафие — подвикна той през рамо. — Ще се разправям с нея по-късно.
Яростта се оттече от него, заменена от чист ужас. Дали състоянието на Уилоу се е влошило? Дали е…? Не, той отказваше да мисли за такива неща.
Тарик нахлу в стаята си и спря на място, виждайки Уилоу седнала в леглото, все още бледа, но жива.
— Не си мъртва! — извика той. — Представих си най-лошото, когато Али Хара ме повика.
— Вярвай ми, господарю. — изсумтя Бейба. — Не ти ли обещах, че тя ще оцелее?
— Да, но се страхувах… — Той се приближи до леглото. — Наистина ли си добре, красавице?