Той отмести настрана влажната маса на косата й и я целуна по тила. Набра смелост, когато тя изстена името му. Но щом хвана ръката й, близна дланта й и засмука всеки пръст поотделно, тя се опита да издърпа ръката си, сякаш беше размислила.
— Тарик, може би не трябва. Не съм разпусната жена. Докосването ти замъглява ума ми и ме кара да желая греховни неща. Не бива да изпитвам такива чувства.
— Грешиш, красавице, физическото привличане между мъж и жена е нещо естествено, благословено и от твоя бог, и от моя. Не се бори срещу него. Знаеш колко хубаво може да бъде между нас. Искам да те любя по всички начини, по които един мъж може да люби една жена. Преди да ме напуснеш, искам да те въведа в една толкова мощна наслада, че да копнееш за допира ми до плътта ти.
Преди да ме напуснеш. Нищо ли не би могло да промени намеренията му?
— Още ли възнамеряваш да ме пратиш при Ибрахим?
Той отвърна тъжно:
— Нямам избор.
— Но аз вече не съм девствена. Ибрахим ще ме отхвърли.
— Щом те види, ще те пожелае. Никой жив мъж не може да ти устои, а аз съм напълно жив. Аз съм мъж, който взема каквото му е необходимо, и те искам.
Уилоу не можеше да отрече, че тялото й копнее за докосването на Тарик, за любенето му. Тя вече не бе невинна девица, така че какво значение щеше да има, ако той се люби с нея? Беше живяла под ограничения цял живот, а греховното обещание на Тарик беше твърде изкусително, за да му се противопостави.
Не беше болна, нито пък се чувстваше слаба; чувстваше прилив на сили от страстта на Тарик. Нищо й нямаше, само дето изпитваше отчаяна страст, която я подлудяваше.
Лудост, твоето име е Тарик.
Тогава тя загуби способността да мисли, когато Тарик заслиза по гърба й с леки близвания, дълги и бавни, шепнейки нежни думи на турски и английски, вършейки прекрасни и греховни неща с тялото й.
Уилоу сподави един вик, когато той стигна цепнатината в основата на гръбнака й.
— Какво правиш?
— Опитвам се да те любя, ако стоиш мирно и ме оставиш да правя това, което мога да върша най-добре. Отвори ума си за допира ми; опитай се да не мислиш за нищо освен за начина, по който усещаш ръцете и устата ми върху кожата си.
Обходи полукълбата на седалището й с езика си, после прокара устни надолу по краката й, до самите й пръсти. Хвърли поглед към нея веднъж, преди да поеме единия розов пръст в устата си, а после всички други един по един. Уилоу никога не беше подозирала, че такова странно действие би могло да бъде така еротично. Дори не можеше да си представи защо един мъж ще пожелае да направи такова нещо. Но Тарик като че ли не познаваше граници. Това, което правеше, я караше да копнее за още.
Това „още“ дойде, когато той я обърна по гръб и започна да облизва гърдите й и да засмуква зърната й. Тя усети как плътта й набъбва и зърната й щръкват, сякаш ги е докоснал лед.
Дишането и се учести; тя се задъха, тялото й се напрегна, очаквайки следващия ход на Тарик.
Той се взря в очите й.
— Плътта ти е наркотик, на който не мога да се наситя.
Думите му бяха като опиат; тя искаше да сподели с него всички еротични наслади, които той й предлагаше.
— Още ли ти е студено? — запита Тарик.
— Горя.
Той се усмихна.
— Точно това исках. — Хвана ръката й. — Докосни ме. Копнея да усетя ръката ти по кожата си.
Тя протегна ръка към гърдите му, вплитайки пръсти в къдравите косми, които намери там. Плътта му под ръката й беше твърда и нежна едновременно. Той остави пръстите й да бродят по гърдите му, после покри ръката й със своята и я поведе надолу, обвивайки пръстите й около възбудения си член. Тя се опита да се дръпне, но то задържа здраво ръката й.
— Изследвай ме, красавице. Почувствай ме.
Тя се подчини, без да мисли, хипнотизирана от опияняващия му глас. Не можеше да не се подчини, дори животът й да зависеше от това. Спомни си колко голям го бе почувствала вътре в себе си, и се изненада, когато той още повече набъбна и стана още по-твърд в ръката й — повече, отколкото си го спомняше.
— Погали моите скъпоценности — изшептя той с глас, предрезгавял от желание.
— Скъпоценности? — хлъцна тя.
— Торбичките, съдържащи семето ми. Докосни ги. Вземи ги в шепа.
Ръката й се затвори нежно около едната торбичка, усети я как се втвърдява, видя как членът му трепна в отговор. Той изстена, сякаш го заболя. Тя го пусна веднага. Тарик изстена по-високо и върна ръката й към мъжествеността си. Беше сатенено топъл, но твърд като камък, всеки невероятен инч от него пулсираше от живот. Подтиквана от любопитство и от собствената си жажда, Уилоу започна да гали внушителната му дължина — нагоре и надолу. Дишането му се учести, превърна се в накъсани стонове, които отекваха в гърдите му.