— Престани сега, красавице, преди да си съсипала и своето удоволствие, и моето. Турските мъже много се гордеят с това, че дават удоволствие на жените си.
— Жените си — повтори Уилоу. — Защо турските мъже смятат, че имат нужда от повече от една жена?
— Защото не е естествено за мъжа да се ограничава само с една жена. Трябват много жени, за да задоволят един мъжествен мъж. В моя свят мъжествеността на мъжа се измерва с броя на наложниците, които притежава. Но ние доставяме удоволствие на нашите жени така, както никой англичанин или французин не може, както ще ти докажа.
Би ли могъл годеникът й да я задоволи, запита се тя. Някак си се съмняваше. Но преди да беше срещнала Тарик, не би могла да узнае каква е разликата. Щеше да бъде доволна от трошичките на привързаността на своя съпруг, без да знае какво пропуска.
След като беше изпитала страстта на Тарик, тя знаеше, че никой друг мъж никога няма да я задоволи, затова защо да не се наслаждава на онова, което й предлагаше той, докато още може?
Мислите й се разпиляха, когато устата на Тарик жадно плени нейната, езикът му преодоля преградата на зъбите й и накара сетивата й да се разлюлеят.
Изведнъж тя се дръпна, вглеждайки се в лицето му.
— Желая страстта ти, принце. Дай ми достатъчно наслада, за да ми стигне до края на живота.
Той хвана лицето й в големите си длани и се взря в очите й.
— Моята страст може да бъде жестока, Уилоу. Готова ли си да я приемеш?
Набиращата се възбуда я просмукваше цялата. Не можейки да каже и дума, тя само кимна.
Тарик започна да целува лицето й — полека, нежно. Устните й. Всяка от бузите й. Връхчето на носа й. Брадичката й. Затворените й очи. След като обсипа лицето й с целувки, полека започна да гали тялото й, поглаждайки с длани раменете и гърдите й, корема и седалището й. Галеше стегнатите полукълба така, че на Уилоу й се искаше да му извика да побърза със сладкото мъчение.
Искаше му се да я гали до безкрайност — сладките й извивки, тънката талия, великолепните гърди и дългите, стройни крака. Той върна вниманието си към гърдите й, обгърна ги в големите си длани, а после ги поднесе към устата си, засмуквайки нежно кораловите й зърна.
Тя се раздвижи под него, еротичното усещане на устните му върху плътта й беше невероятно възбуждащо. Изви гръб, протягайки се в сладко удоволствие. Чувството беше еротично и възхитително, тя измърка одобрително. Беше толкова потънала в мократа ласка на устните му върху зърното си, че за миг изгуби следите на ръцете му.
Тогава ги усети да търсят по нея места, които я караха да тръпне и да гори, докато в същото време устата му продължаваше да пирува върху гърдите й. Зърната й се втвърдиха под езика му; чуваше го как диша учестено, докато някакво почти непоносимо удоволствие се набираше между краката й.
Дланта му се отпусна върху гладкото розово хълмче там, където започваха бедрата й, масажирайки го в еротични кръгове. Когато натисна леко едно място ниско на корема й, внезапен взрив на наслада изтръгна стреснат вик от устните й.
— Какво направи?
Той се усмихна.
— Мога да ти дам удоволствие по хиляда различни начина. — Ръката му се плъзна между бедрата й.
— Любовните ти сокове текат.
— Кое?
Той извади овлажнелите си пръсти, хвана ръката й и я отведе между краката й.
— Мокра си за мене. Усещаш ли? Ако те взема сега, ще се плъзна в тебе като риба във вода.
Тя издърпа ръката си — влажна. Лицето й пламна цялото. Ръката му се върна към хлъзгавата й плът.
— Тарик, какво… о, господи… недей… не…
Той се засмя.
— Какво каза?
— Не… спирай.
— Не бой се.
И започна пак да я изтезава, прониквайки нежно в нея с пръсти.
Уилоу изстена. Как да понесе това? Подлудя под него, когато той сведе глава и я целуна там, между краката, наслаждавайки се на чувствителната й плът, докато не й се прииска да закрещи.
Той вдигна глава и я изгледа продължително и напрегнато.
— Ще ти доставя удоволствие най-напред с уста.
Пръстите му заиграха по хлъзгавата й плът, разделяйки я, докато устата му се връщаше към пиршеството си. Езикът му беше като жив огън, дълбаеше в нея, вкусваше, дразнеше, пращаше пламъчета едно след друго по цялото й тяло. Тя се чувстваше безпомощна, като че ли се давеше във водовъртеж от разкъсващи усещания. И тогава се започна: главозамайващ прилив на кръв във вените й, тръпки, разтърсващи я от глава до пети, финалната експлозия, която и хвърли в забрава. Вълни на възторг я отнесоха на някакъв далечен бряг; чу нисък стон и разбра, че излиза от собствената й уста.