— Това е само началото, красавице — прошепна Тарик с глас, напрегнат като тетива на лък.
Плъзна се нагоре и коленичи над нея, наблюдавайки изражението й, докато тя се спускаше от висините, където я беше запратил.
Когато Уилоу отвори очи, зърна пулсиращата ерекция на Тарик. Членът му беше огромен, пурпурната главичка — налята с кръв. Беше го виждала възбуден и преди, но никога по този начин. Мислите й се пръснаха, когато той започна да навлиза в нея, разтягайки я, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко, за да я запълни докрай.
— Още си стегната — прошепна той срещу устата й.
Уилоу усети собствения си вкус на устните му.
— Боли — оплака се тя, размърдвайки се, за да поеме голямата му дължина.
— Още не си свикнала. Не боли толкова, колкото първия път, нали?
Тя вдигна поглед към него, объркана.
— Не.
— Стегнатостта ти прави удоволствието сладко — каза той. — Да спра ли?
— Не, о, не. Сега е по-добре.
Тя се размърда, подканвайки го да навлезе още по-дълбоко и по-силно.
— Отдай ми се, красавице. Не задържай нищо. Движи се с мене, отвори се за мене, свърши заедно с мене.
Плавните му движения дълбоко в нея създаваха едно съвсем ново усещане за близост, отприщиха първичен инстинкт, който не приличаше на нищо друго. Увивайки се около него с ръце и крака, тя се отвори изцяло за него, вдигайки ханша си, за да посрещне силните му тласъци.
Вълни от течен огън запулсираха по кожата й и се събраха там, където двамата бяха свързани. Тя заби пръсти в раменете му, докато той я отвеждаше все по-високо и по-високо, а мускулите му се свиваха под върховете на пръстите й. Тя почувства как страстта, толкова скоро излята, отново се набира, готова пак да избухне. Изгарящите я невероятни усещания я отнасяха в някакво безпаметно блаженство. Тя извика името му.
Тарик усети как ножницата й се стяга около него, чу името си от устните й и изгуби всякакъв самоконтрол. Навлезе в нея, дълбоко, после намери собственото си удоволствие, изливайки семето си в нея. Беше изгубил чувството за време и място, слизайки полека от висините на еуфорията към най-пълното доволство, което някога беше изпитвал.
Винаги се беше смятал за майстор на чувствеността. Беше хедонист, който се наслаждава на еротичното удоволствие и обича да намира нови и разнообразни начини да доставя удоволствие на жените. Наложниците, които беше оставил в Истанбул, се състезаваха за вниманието му, защото той винаги ги оставяше задоволени, раздаваше се щедро. Красивите жени, еротичната игра и половата възбуда бяха необходими за него като храната и въздуха.
Любенето с Уилоу беше манна за изгладнялата му душа.
Изведнъж Тарик замря, осъзнавайки какво е направил. Проклинайки непредпазливостта си, той излезе от нея и се търкулна по гръб. Вече втори път се забравяше в Уилоу, а последиците биха могли да объркат добре премерените му планове. Замоли се на Аллах и на Господ дано семето му да не е намерило плодородна почва.
Погледна към Уилоу. Очите й бяха затворени, дишането — накъсано. Той се надигна на лакът и целуна клепачите й.
— Хареса ли ти? Очите й се отвориха.
— Да, по-хубаво беше от първия път.
— Първия път стана прекалено бързо. От месеци не бях имал жена. — Той погали гърдите й. — Нощта още е млада. Дай ми няколко минути да се съвзема, страстна моя красавице, и ще изследваме някои от очарователните пози, с които разполагат любовниците. Следващия път ще внимавам повече — обеща той.
Дъхът й спря.
— Как можеш да…
— … да внимавам повече? Няма да излея семето си в тебе. Това е просто въпрос на самоконтрол, но той очевидно ми липсва, когато стане дума за тебе.
— Как можеш пак да се любиш толкова скоро?
— Аз съм човек с огромни апетити, сладката ми.
— Може би трябва да се върна в харема, докато починеш.
Ръцете му се стегнаха около нея.
— Оставаш тук. Трябва да се разправя със Сафие.
— Какво ще стане с нея?
— Не разбираш ли, че тя е замислила смъртта ти?
— Да, как да не разбирам? Знам, че заслужава наказание, но те моля да не бъдеш прекалено строг с нея. Постъпила е така от ревност.
— Искаш да пощадя живота й, така ли?
Уилоу пребледня.
— Смяташ да… да я убиеш ли?
Тарик поклати глава.
— Не съм жесток човек. Убийството на жени и деца ме отвращава. Не съм като брат си.
— Какво ще правиш с нея?
— Ще я кача на някой кораб и ще я пратя на робския пазар в Алжир. Ако съдбата бъде благосклонна, ще си намери господар, който да я обожава. Одобряваш ли?