По някое време през най-тъмната част от нощта Уилоу се размърда и събуди Тарик.
— Добре ли си, красавице?
— Жадна съм.
— Аз пък съм гладен — измърмори той. — Ако утоля жаждата ти, ще задоволиш ли моя глад?
Едва след миг обърканият ум на Уилоу схвана мисълта му.
— Пак ли?
Нисък смях се изтръгна от гърдите му.
— Пак и пак.
Той я взе на ръце и стана от леглото.
— Къде ме носиш?
— В личния ми хамам. Една баня ще ни дойде добре.
Изнесе я през една врата и влезе в малка стаичка, застлана с плочи в морскосиньо и бяло и осветена от десетина пращящи, почти изгаснали свещи. Стаята ухаеше на тамян; посред нощ миризмата изглеждаше тежка и задушлива. Малко басейнче запълваше почти цялата стаичка. Тарик слезе с нея по двете мраморни стъпала и я положи във водата.
— Почини си тук, докато ти донеса нещо за пиене.
— Как държиш водата топла? — запита тя, докато се отпускаше в успокояващата прегръдка на водата.
— Идва по тръби от кухнята.
Уилоу се изпъна и изпъшка, когато мускулите й се отпуснаха от топлината. Болеше я на всички интимни места, които Тарик беше изследвал с часове. Тя затвори очи, наслаждавайки се на водата, която обливаше изтощеното й тяло. Тарик се върна след малко с две чаши оранжева течност. Подаде й едната, после се присъедини към нея в басейнчето.
— Хубаво е… какво е? — запита тя след първата глътка.
— Смес от плодови сокове; радвам се, че ти харесва. Обещавам, че ще утоли жаждата ти.
Остави я да довърши сока, преди да вземе чашата от ръката й и да я остави на перваза на ваната. После посегна към нея.
— Любенето във водата може да бъде много вълнуващо… и извънредно приятно.
Въздухът излезе като залп от дробовете на Уилоу. Всичко, което правеше Тарик с нея, беше вълнуващо и извънредно приятно.
Той започна да я целува навсякъде — по челото, бузите, върха на носа, устата, подтиквайки устните й да се отворят, за да може езикът му да я изследва и да я вкуси изцяло. Плодовият вкус на устата му я възбуждаше и тя го вкусваше така, сякаш беше изключително изтънчено вино.
Когато устните му се отделиха от нейните и слязоха надолу по тялото й, тя потръпна и изстена името му. Обожаваше начина, по който нейният принц караше тялото й да трепти и сетивата й да излизат от контрол. Тогава той се озова в нея и възхитителният натиск на набъбналия му член беше така мощно еротичен, че хълбоците й го стегнаха здраво. Водата се разплиска около тях, докато страстта им ескалираше и се превръщаше в приливна вълна, обливаща всички чувствителни места по тялото на Уилоу.
Тя го сграбчи за раменете и се вкопчи в него, докато мъжествеността му потъваше все по-дълбоко в нея, изпращайки я във все по-големи висини, докато не стигна звездите и не експлодира. Още летеше, когато чу Тарик да изкрещява и почувства топлина да залива утробата й.
Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че Тарик не беше излязъл навреме от нея. Още беше вътре, опрял глава на челото й. Вдигна глава и се взря в нея.
— Не можах да се сдържа. Трябваше да кажа на Бейба да приготви нещо, за да станеш безплодна, но не възнамерявах да те докосвам отново след онзи първи път.
— Безплодна завинаги ли? — ахна Уилоу.
— Не, само докато си с мене.
— Ще бъда ли пак с тебе?
Той й отправи топла усмивка.
— Да, моя невинна красавице. Ще бъдеш в леглото ми до деня, когато ще се разделим.
Тя се вгледа в лицето му.
— Може би е твърде късно за предпазни мерки. Може вече да съм заченала.
Той се намръщи.
— Ще поговоря с Бейба. Сигурно знае средство, с което да те освободи от детето, ако семето ми е намерило плодородна почва.
Уилоу се дръпна разтревожена. Макар да не изрази на глас притеснението си, дълбоко в сърцето си знаеше, че никога няма да иска да се отърве от детето на Тарик.
Той излезе от нея и се надигна от басейнчето. Водата се стичаше от тялото му, когато подаде ръка на Уилоу. Изражението й беше замислено, тя се изкачи по мраморните стъпала и позволи на Тарик да я изсуши с мека кърпа. После той се избърса и я отнесе пак в леглото си.
Уилоу лежеше безчувствена в ръцете му. Как можеше да бъде толкова безсърдечен? Нямаше ли морал, съвест?
— Сърдиш се — изрече Тарик, докато лягаше до нея. — Какво казах пък сега?
— Убийството е грях. Ако съм заченала твоето дете тази нощ, ще го износя докрай въпреки решението ти да го убиеш. — Гласът й трепереше от разочарование. — Трябваше да се досетя, че ще искаш да убиеш собственото си дете, за да продължиш вендетата срещу брат си. Ибрахим би могъл да приеме жена, която не е девствена, но не и жена, която носи детето на брат му.