Тя се отвърна от него.
Тарик не знаеше какво да каже. Със сигурност беше възможно Уилоу вече да е заченала детето му. Трябваше да каже на Бейба да наблюдава за признаци за женския й период. Ако съдбата се обърнеше срещу него, щеше да се справи с този проблем, когато му дойдеше времето, не и преди това.
Сънят бягаше от него; острите думи на Уилоу продължаваха да кънтят в мозъка му.
Би ли могъл да прекъсне бременността на Уилоу, дори ако детето не е по-голямо от песъчинка и още не си е поело дъх?
Замоли се дано не се наложи да взема подобно решение.
11
Уилоу се събуди късно на следващата сутрин. Слънчевите лъчи, влизащи косо през отворените прозорци, стопляха кожата й, докато освежителният ветрец, идващ откъм морето, дразнеше сетивата й. Тя се протегна, изстенвайки, когато бодящите я мускули протестираха. Стонът й се превърна в тъжна усмивка, щом си припомни еротичната нощ, която беше прекарала в обятията на Тарик.
Но удоволствието, което бяха споделили, не внасяше промяна в затрудненото й положение. Съдбата й беше в ръцете на Тарик, а той все още възнамеряваше да я даде на Ибрахим.
Изумена, Уилоу осъзна, че още е в леглото на Тарик. Посегна и докосна вдлъбнатината, където беше почивала главата му. Сигурно бе излязъл преди часове, защото неговата страна на леглото беше студена. Сякаш призован от мислите й, той влезе в стаята. Уилоу се надигна на лакът и го загледа как приближава към нея.
Представляваше внушителна гледка тази сутрин с развяващата се роба и белите шалвари, напъхани в лъскави черни ботуши. Контрастът между обгарялата му от слънцето кожа и снежнобялата роба караше очите му да блестят като кюлчета сребро. Тази гледка накара дъха й да заседне в гърлото. После тя се изчерви, когато си спомни любовната им игра през дългата, блажена нощ. Тарик не познаваше граници, когато станеше дума за любене; беше я научил на много неща за тялото й и за удоволствието, което беше способна да дава и да получава.
Той й се усмихна, напрегнатият му поглед бродеше по оскъдно облечената й фигура.
— Изглеждаш великолепно, като роза, която отваря листчетата си за утринното слънце. — Въздъхна със съжаление. — Но не мога да се присъединя към тебе в леглото. Гладна ли си, красавице?
Уилоу не си спомняше да е яла преди злощастното си приключение от вчерашния ден.
— Прегладняла съм.
— Мустафа идва насам със закуската ти. Най-добре ще е да облечеш нещо.
Уилоу се огледа какво да облече.
— Дрехите ти ще дойдат скоро. Реших да ти дам свободата да ходиш където пожелаеш в сарая, защото подозирам, че ще се опиташ отново да избягаш. Едва не загуби живота си последния път. Затова реших да ти осигуря дрехи, достойни за английска дама.
Тя го изгледа с неверие.
— Откъде имаш дрехи, достойни за дама?
Той скръсти ръце на гърдите си и застана разкрачен, в поза на типично мъжко самохвалство.
— Аз съм пират, милейди — засмя се той. — Ще се изненадаш, ако разбереш какви неща съм вземал от корабите. За твое сведение имам сандък, пълен с женски дрехи, както и дрехи, подходящи за джентълмен. Може да си избереш рокли от сандъците, които наредих да ти донесат, и да ги носиш, докато…
Уилоу няма нужда да чуе края на изречението му.
— Защо го правиш?
— Заслужаваш да вкусиш свободата, преди да влезеш в харема на Ибрахим.
— Мога да се обличам както си искам и да ходя където ми харесва?
— В рамките на разумното.
— Трябва ли да нося фередже?
— Ако покриеш главата си с воал, това ще е достатъчно. Жените на Липси се обличат както им харесва. — Поколеба се, преди да продължи. — Ще те отведа днес в пиратското градче. Искам да разпознаеш мъжа, на когото Сафие е платила, за да те хвърли в морето. Предателката отказа да ми даде името му, преди да замине.
Той намери един кафтан в гардероба си и й го метна.
— Облечи това, докато пристигнат дрехите ти. Мустафа скоро ще бъде тук със закуската ти.
Уилоу стана гола от леглото и навлече кафтана през главата си. Той се спусна покрай ханша й и я покри чак до петите.
Тарик наблюдаваше с жаден поглед как голото й тяло потъва в скриващите го гънки.
— Жалко, че нямам време да поостана.
— Ти каза, че Сафие е заминала, така ли? — запита Уилоу, сякаш внезапно си беше спомнила думите на Тарик.
— Да, отплава със сутрешния отлив на борда на един от моите кораби. Ще отиде на робския пазар в Алжир.
— О!
Познавайки нежното сърце на Уилоу, той изрече:
— Не се тревожи за бъдещето й, скъпа. Сафие винаги пада на краката си. Готов съм да се обзаложа, че ще намери нов господар, достоен за нейните таланти.