— Мехмед продал камериерката на някакъв дребен благородник, Фела бил стар и известен с мекия си нрав. Момичето е в добри ръце.
— Остави ни — заповяда Тарик. — Искам да говоря с жената насаме.
— Ти говориш нейния език?
— Да. Майка ми е англичанка и ме научи на своя език. Беше истинската и единствена съпруга на Мурад. Оженил се е за нея с християнска церемония. Говоря и двата езика много добре, познавам нейния християнски бог също като Аллах. Ибрахим е роден от любимата наложница на баща ми, преди той да се ожени за майка ми — продължи Тарик. — Шестимата ми полубратя са по-малки, рожби от връзките на татко с други наложници. Въпреки християнския си брак обаче той си беше истински мюсюлманин.
— Да, спомням си тази история. Дядо ти бил пратен в Истанбул с дипломатическа мисия; довел съпругата си и дъщеря си. Мурад се влюбил в майка ти от пръв поглед и поискал ръката й. Тя сигурно е споделяла чувствата му, защото помолила родителите си да й разрешат да се омъжи за Мурад. Дядо ти се съгласил на този брак едва когато Мурад склонил да позволи на Салиха да изповядва християнската си вяра, докато е жива.
— Мама обичаше татко — промърмори Тарик. — Смъртта му беше удар за нас. — Изражението му стана сурово. — Ибрахим няма да получи тази жена, без да си плати.
Фауд хвърли поглед към Уилоу.
— Внимавай с нея. Не може да й се вярва. Когато свършиш тук, искам да знам какви са намеренията ти за моя кораб и за хората ми.
Вратата се затвори плътно зад гърба му. Скръстил ръце на широките си гърди, Тарик изгледа мрачно жената.
— Не разбирам вашия варварски език — изфуча Уилоу. — Какво ще стане с мене? Кой си ти? Какво стана с камериерката ми? Къде са ми дрехите? Това, което нося, е неприлично. Някой ще плати за тази подигравка, когато татко научи за това.
— Аз съм принц Тарик. Камериерката ти е била купена от един възрастен паша, известен с добрия си нрав.
— Слава богу. — Уилоу едва не се разпадна от облекчение. — Татко ли те прати?
Тарик се засмя — богат, плътен звук.
— Никой ли не ти каза, че си купена от турския султан?
— Роботърговецът говореше малко френски. Каза, че султан Ибрахим ме е купил за харема си.
— Аз съм Тарик, принцът на пиратите. Ибрахим е мой брат.
Тя се отдръпна ужасена.
— Пират! Този кошмар става все по-лош… ужасен сън, който няма край. Чух оръдеен изстрел. Ти ли плени кораба? Ако ме отведеш в Англия, баща ми ще ти се отплати. Той е маркиз и има високопоставени познати.
Тарик умело смени темата. Със сигурност нямаше да я води в Англия.
— Капитан Фауд каза, че се казваш Уилоу. Уилоу е дърво, върба, нали така? Или моят английски не е добър?
— Английският ти е съвършен и ти го знаеш. Уилоу означава и свобода. Искам да бъда свободна.
— Не мога да те освободя. Сега си моя пленница.
— Пленничка! Само не казвай, че ме искаш за харема си!
— Заслужава си да помисля над тази идея, но не това искам от тебе.
— Тогава защо…
— Това е дълга история. Достатъчно е да кажа, че с брат ми сме във вражда. Погрешно съм разбрал естеството на ценното съкровище, което той очаква да получи. Май ти, жено, си това съкровище, което съм се заел да отнема от Ибрахим. Макар че не си каквото очаквах, ще свършиш работа.
— Каква роля трябва да играя в играта ти с брат ти?
Сребристите очи на Тарик блеснаха, когато внезапно му хрумна по какъв начин може да се възползва от Уилоу.
— Посветих живота си на това, да накажа Ибрахим заради стари грехове. Ти, жено, ще ми помогнеш да постигна тази цел. Ще предложа на Ибрахим размяна — ти срещу един човек, който ми е скъп.
Тарик мислеше за майка си, която не беше виждал от две години. Макар че беше искал на няколко пъти тя да бъде освободена, Ибрахим бе отказал да я пусне. Последното послание за Тарик от сарая го беше накарало отчаяно да пожелае да освободи майка си от властта на Ибрахим. Брат му беше заплашил да убие Салиха султан, ако Тарик не се предаде. Тарик се надяваше да успее да изтъргува съкровището на Ибрахим срещу освобождението на майка си, без да се предаде лично. Може би този план все още би могъл да се осъществи.
Уилоу го изгледа невярващо.
— Какво те кара да мислиш, че брат ти ще се съгласи на размяна? Придаваш ми прекалено голямо значение, пирате. Животът на жените не се цени особено много във вашия свят. Аз няма да съм ти от полза. Върни ме в Англия.
— Грешиш, жено. Ибрахим те желае силно още преди да те е видял. Ще се възползвам от страстта му в своя изгода.
— Не очаквай помощ от мен — изсумтя Уилоу. — Плениха ме, блъскаха ме, унижаваха ме, облякоха ме в неприлични дрехи и ме продадоха като кобила на този, който даде най-високата цена. — Тя тропна с крак. — Настоявам да ме отведеш у дома!