— Не мисля.
— От какво се страхуваш? Че може прекалено много да ти хареса? Че ще си припомниш ръцете и устата ми по тялото си и ще закопнееш за още от това, което изпитахме снощи?
— Не искам от тебе нищо освен свободата си.
Той въздъхна със съжаление.
— Мога да ти дам всичко, само не и това.
Спорът свърши, когато прислужниците дойдоха с обещаните сандъци.
— Избери каквото желаеш. Ще се върна след час, за да те придружа до пиратското градче. — Той спря пред вратата. — Използвай моя хамам, ако искаш.
Стиснала плътно устни, Уилоу кипеше в безсилен гняв. Глупаво беше да се остави да се влюби в… Боже господи, какви бяха тези мисли? Това не можеше да бъде истина! Тя не обичаше Тарик! Той беше пират, мъж без съвест, без сърце, мъж без душа. Тя означаваше за него не повече, отколкото Сафие или която и да било друга жена. Мъжете като него третираха жените като притежания; купуваха ги и ги продаваха на пазара, все едно са животни.
Все още ядосана на неспособността си да се противопостави на чувствената съблазън на Тарик, тя започна да рови в сандъците, за да намери нещо прилично, което да облече. Тарик искаше тя да участва в плановете му и беше използвал съблазняването, за да я накара да му се подчинява. Но тя не искаше да се подчинява. Нито пък щеше да приеме съдбата си, без да се бори.
Реши да не използва неговия хамам. Там имаше прекалено много спомени. Вместо това се изми в леген с хладка вода и се облече бързо. Не искаше Тарик да я завари гола, когато се върнеше. Никога повече не възнамеряваше да бъде гола в негово присъствие.
Когато той дойде, Уилоу беше целомъдрено облечена в синя рокля, закопчана чак до врата, която обгръщаше гърдите и кръста й, падайки на меки гънки от ханша чак до върховете на чехлите й.
— Виждам, че си готова — каза той, оглеждайки я от глава до пети. — Намери ли шал в някой от сандъците?
— Да, ето го.
Тарик взе шала от ръката й и го метна на главата й, връзвайки краищата около врата й така, че да падат на гърба.
Сега си готова да ме придружиш до пиратското градче. Ако късметът ни се усмихне, ще намерим онзи, който се опита да те удави.
— Защо? Тебе не те е грижа за мене. Освен като средство за пазарлък, аз нямам никаква стойност за тебе.
Той я спря с поглед, очите му бяха тъмни от чувства, които й беше трудно да разтълкува.
— Само отчасти си права, красавице. Не знам защо е така, но се привързах към теб повече, отколкото би трябвало. Повече, отколкото ми е позволено. Бих те задържал за себе си, ако не беше една необходимост, по-голяма от желанието ми.
Уилоу го изгледа невярващо. Той да се интересува от нея? Колко леко излизаше лъжата от устата му. Казваше го само за да успокои настръхналата й перушина; тя знаеше, че плановете му за нейното бъдеще остават непроменени.
Тарик осъзна, че думите му не съдържат особено много смисъл, дори за самия него. Макар да казваше на Уилоу, че не му е безразлична, все пак възнамеряваше да я даде на Ибрахим. Беше се борил с желанието си за нея и беше изгубил битката. Беше се любил с нея, а трябваше да я избягва. Беше влязъл в свирепа битка между любовта към неговата майка и засилващата се привързаност към Уилоу.
— Красиви думи, но лъжливи — изсъска Уилоу.
— Това лъжа ли е? — запита Тарик, привличайки я към себе си, за да почувства възбудата му.
После я целуна, дълбоко, жадно, опитвайки се да й докаже, че не му е безразлична, като я обсипваше с парещи целувки. Отдели я от себе си и се вгледа в лицето й, търсейки да види какво изпитва тя. Затвореното й изражение му казваше, че тя не вярва на нищо от кова, което току-що й беше казал. Изправи рамене. Ако продължеше да подхранва слабостта си, би могъл да направи нещо, за което ще съжалява до края на дните си. Майка му имаше нужда от него. Не можеше да се остави да бъде отклонен от пътя си от русата хурия, която беше пробила защитните стени около сърцето му.
— Трябва да тръгваме — каза Тарик. — Ако продължа да те целувам, това ще доведе само до едно нещо, а нямаме време за това точно сега. Трябва да намеря мъжа, когото Сафие е наела да те убие. Ще отидем на пазара в пиратското градче. Всичките ми кораби, без един, сега са в пристанището и повечето моряци ще бъдат на пазара, за да продават плячката, от която нямат нужда. Кажи ми веднага щом разпознаеш мъжа, който се опита да те убие. — Изгледа я остро. — Ще го познаеш, нали?
Тя се разтрепери.
— Никога няма да забравя лицето му.
Тарик беше доволен от нейния отговор.
— Възможно е убиецът да не е пират. Ще имаш и възможност да видиш и някои от местните селяни. Те често посещават пазара, за да разглеждат стоките. Ние сме в добри отношения с хората от острова; те се движат сред нас без страх.