Той я накара да го хване под ръка и я поведе през сарая. Уилоу отново бе поразена от разкоша в дома на Тарик. Стъпваше по мраморни подове покрай колони със златни ленти, а статуите изглеждаха така, сякаш са правени от знаменити скулптори.
Мустафа вече ги чакаше пред външната врата и тръгна плътно зад тях. Огромният турчин рядко се отделяше от Тарик.
Уилоу беше изненадана да види една изящна карета и чифт коне да чакат на алеята, застлана с мидени черупки.
— Откъде си намерил тази карета? Изглежда не на място на този отдалечен остров.
Очите на Тарик блеснаха.
— Красива е, нали? Каретата беше в трюма на един кораб, който пленихме. Беше предназначена за Ибрахим, но сега е моя. Купих за нея впряг от два арабски коня в Мароко.
Уилоу чу как Мустафа се изсмива и разбра, че отмъкнатата карета е предмет на шеги между двамата мъже.
Тарик й помогна да се качи вътре. Тя се настани на разкошната кожена седалка, докато Тарик влизаше след нея. Мустафа скочи на мястото на кочияша и пое юздите. Пътят до пиратското градче не беше дълъг, но Уилоу се наслаждаваща на всяка минута от него. Никога не беше пътувала в толкова прекрасна карета и то в компанията на принц.
Пиратското градче гъмжеше от живот. Пазарът се простираше по пялата дължина на улицата, граничеща с пристанището. Тарик й помогна да слезе от каретата и собственически я държеше за ръката, докато я водеше от сергия на сергия.
Разнообразието и качеството на стоките я поразиха. Беше очевидно, че пиратството е доходно занимание. Тарик беше прав, когато й бе казал, че жителите на острова често посещават пазара, защото тя видя мъже, жени и деца в традиционни гръцки дрехи да разглеждат стоките.
— Много хубав ден, като че ли всички са излезли навън — каза Тарик. — Ако видиш мъжа, когото търсим, посочи го. Мустафа ще поеме нещата в свои ръце оттам нататък.
Уилоу кимна, вниманието й изведнъж бе привлечено от една огърлица от безупречни изумруди. Тя посегна към нея и я вдигна срещу слънцето, възкликвайки от възхищение пред чистотата на камъните. Тарик я грабна от ръцете й и я върна на сергията.
— Не забравяй защо сме дошли тук — напомни й той. — Върви напред, докато поговоря с Мустафа. Не се тревожи, защото няма да те изпусна от очи.
Уилоу тръгна спокойно, омаяна от ароматите и гледките наоколо. По сергиите имаше всичко, от богати коприни и сатен до скъпоценни бижута и произведения на изкуството. Една сергия предлагаше най-различни оръжия и около нея се буха скупчили много мъже.
Тарик и Мустафа се присъединиха към нея.
— Още ли не си го видяла? — запита Тарик. — Гледай внимателно всички мъже, които се въртят около оръжията.
Уилоу се огледа. Повечето изглеждаха еднакви с рошавите си бради и мустаци, занемарени коси и чалми. И тогава го видя… Никога нямаше да забрави тези очи. Той гледаше право към нея.
Тя усети страха му, когато той заотстъпва. Посочи го.
— Ето го!
Мъжът се обърна и побягна.
Мустафа го подгони. Уилоу никога не беше виждала мъж с неговия ръст да се движи толкова бързо. Макар че виновникът беше бърз и се опитваше да се скрие в тълпата, Мустафа скоро го настигна. Завлече диво протестиращия пират до мястото, където стояха Уилоу и Тарик.
— Пиратът падна на колене пред Тарик.
— Прости ми, господарю. Не съм искал да навредя на твоята жена. Платиха ми да я закарам в Гърция.
— Кой ти плати, Хамид?
— Сафие, господарю.
— Колко ти плати, за да направиш така, че господарката Уилоу да не преживее пътуването?
Хамид пребледня.
— Ще заповядаш да ме убият, ако ти кажа.
— Ще заповядам да те убият, ако не ми кажеш.
Хамид сигурно разбра, че е обречен, каквото и да каже, защото започна да трепери неудържимо.
— Не мога да предам господарката Сафие.
Тарик беше съвсем наясно по какъв начин Сафие е накарала Хамид да изпълни поръчението й и това го накара да се прокълне, задето беше оставил Сафие да се измъкне толкова леко.
— Тя ти предложи тялото си, нали? — Мълчание. — Не отричай, защото отказът ти да говориш те осъжда. Отведи го, Мустафа.
Хамид все още протестираше, че е невинен, когато Мустафа го повлече.
— Свършихме тук — каза Тарик.
— Не можем ли да останем още малко? — замоли се Уилоу. — Никога не съм виждала нещо подобно. О, погледни! Папагал. Не е ли прекрасен?
И тя започна да гали разноцветните пера на птицата.
Тарик не виждаше нищо лошо в това, да позволи на Уилоу да се разходи из пазара, защото мястото наистина беше колоритно, пълно с аромати и гледки, които тя нямаше вероятност да срещне отново. Брат му пазеше ревниво жените си; не им се позволяваше почти никаква свобода. На Липси жените бяха свободни да правят каквото си пожелаят. Сараят на Тарик беше единственото жилище на острова, където имаше харем, и само Сафие го беше обитавала досега. Но дори и тя имаше свободата да ходи където си пожелае.