Леко дръпна огърлицата нагоре, минавайки с нежна бавност по корема и гърдите й, а после я закопча на шията й.
— Искам да не носиш нищо друго освен тези изумруди, когато се любя с тебе.
Уилоу обви пръсти около огърлицата. Камъните веднага като че ли засветиха; ръцете започнаха да я смъдят и се отпуснаха, сякаш накитът ги беше опарил. Тя нямаше представа какво става, освен че тялото й внезапно се почувства живо и много, много жадно за ласки.
Угрижена бръчка проряза челото й, когато видя как Тарик посяга към бутилката коняк.
— Вече си пиян, защо трябва да пиеш още?
Сребристите му очи блеснаха дяволито. После, за неин върховен ужас, той обърна бутилката и напръска гърдите й с коняк. Връхчетата на зърната й щръкнаха веднага. Еротичното усещане още не беше отшумяло, когато той й осигури друго. Започна да облизва лакомо питието, минавайки над всяка гърда и между тях, като внимателно избягваше нежните им зърна.
Уилоу подскочи, притисна се към него, искайки още и още. Той беше същински дявол. Знаеше, че я измъчва, свирейки на тялото й като на фин инструмент, отнемайки волята и за съпротива. И, проклет да е, това действаше.
Тогава той й даде това, което тя искаше. Нисък стон се изтръгна от гърдите му, когато пое едно намокрено с бренди зърно в устата си и го засмука… силно. Когато вдигна глава, и двете зърна бяха пулсиращи и набъбнали.
Уилоу загледа, останала без дъх, как той отново посяга към бутилката и пръска коняк по тялото й, спирайки точно над хълмчето й. Този път, когато сведе глава, тя знаеше какво да очаква. Езикът му беше горещ и грапав, докато облизваше тялото й.
— Конякът никога не ми е било по-вкусен — измърмори Тарик, отпивайки нежно от пъпа й, като го облизваше с върха на езика си.
Устата му прогори огнена пътека по кожата й, докато той поглъщаше лакомо всяка капка от гърдите и корема й. Когато посегна пак към бутилката, Уилоу извика:
— Тарик, недей!
Все едно говореше на стената. Той се беше съсредоточил върху отливането на коняк от още по-интимните части на тялото й. Тя почувства как нежните й гънки набъбват, пулсират, а после устата му се озова там, облекчавайки мъчението й, докато в същото време създаваше друго. Езикът му я облизваше, навлизаше, дълбаеше и в един миг тя се озова на ръба на лудостта. Тарик сигурно беше разбрал кога е настъпил моментът, защото се надигна и навлезе толкова дълбоко в нея, така че повече нямаше накъде.
Беше така възбуден, че можеше да стигне до кулминацията незабавно, но стисна зъби и устоя. Удовлетворението на жената винаги беше част от собствената му наслада, а с Уилоу беше още по-важно.
Той започна да се движи бавно, прониквайки дълбоко, като караше нежни стонове да се изтръгват от устата й. Целуваше я, опивайки се от вкуса й, езикът му влизаше и излизаше, повтаряйки движенията на члена му вътре в нея. Тя беше гореща и стегната, и по-сладка от всички жени, които беше имал в живота си… или които щеше да има.
Той изведнъж смени местата им, обърна я върху себе си и навлезе още по-дълбоко. Сега ръцете му бяха свободни да галят седалището и гърдите й.
Той задиша накъсано, дрезгаво, докато хълбоците му се движеха все по-рязко и по-бързо. Тогава пъхна ръка между двамата и докосна росната перла между краката й. Уилоу извика. Тарик навлезе още веднъж и двамата заедно полетяха отвъд ръба на насладата.
Остана дълго в нея, изчаквайки възбудата да отмине, преди да се отдръпне. След като омекна, я отмести от себе си и я настани да се изтегне до него.
Гласът й трепереше.
— Знаеш ли какво направи?
Тарик се обърна към нея.
— Да, не съм толкова пиян. Оставих те задоволена, нали?
— Може да си оставил детето си в мене.
Тарик се надигна, после пак се отпусна на леглото, явно смутен.
— Може да съм го направил и последния път, когато се любихме.
Мустафа би го обвинил, че нарочно осуетява собствения си план да спаси майка си. Може би приятелят му беше прав. Тарик беше надникнат в сърцето си и беше осъзнал, че иска Уилоу да остане при него.
— Никога няма да разбереш дали нося детето ти — каза тя. — Ще си отида, преди да разберем дали семето ти е намерило плодородна почва. Надявам се да не е намерило, защото нямам желание да нося дете от безсърдечен пират.
Думите й го ужилиха.
— За безсърдечен ли ме мислиш, Уилоу?
Мисля, че си най-надареният любовник на света. Но разбира се, тя не можеше да го изрече. Нямаше намерение да подхранва егото му. Беше уплашена — повече, отколкото когато и да било досега. Ако отидеше при Ибрахим вече бременна, султанът несъмнено щеше да я накаже. Тарик не го ли съзнаваше? Безразлично ли му беше? Какво чудовище беше той?