Погледна към него; той спеше, лицето му се беше отпуснало в усмивка.
— Защо не можеш да ме обичаш? — прошепна тя.
Тарик не спеше. Чу тихата й молба, но нямаше отговор. Замоли се на Аллах и на господ да му пратят разрешение на дилемата. Да избира между Уилоу и майка си беше наказание, по-лошо от смъртта.
Внезапно му хрумна нещо и той започна да го обмисля. Не беше лесно решение, но, от друга страна, смъртта не беше приятна тема за размишления. Планът обаче можеше да успее, защото в края на краищата именно неговата смърт искаше Ибрахим. Да, щеше да обясни утре новия си план на Мустафа. Дотогава щеше да вкуси всеки останал миг с Уилоу.
Тарик напусна леглото си на следващия ден, преди Уилоу да се събуди. Тя спеше дълбоко, докато той се къпеше и се обличаше. Преди да излезе, я покри с чаршафа и я целуна по челото.
Каквото и да изпитваше тя към него, той не искаше това чувство да е омраза. Искаше тя да го запомни с добро. Може би след като научеше какво е направил, щеше да разбере колко силно е бил привързан към нея.
Тарик намери Мустафа в трапезарията заедно с капитан Фауд. Вече бяха се нахранили и Фауд се готвеше да излезе. Капитанът поздрави Тарик с „добро утро“ и побърза да излезе, за да наглежда поправките по кораба си. Тарик се сбогува с него и седна срещу Мустафа.
Един прислужник му наля чай, после сложи купа с плодове пред него.
— Какво ще желаеш тази сутрин, господарю? — запита той.
— Това ще ми стигне — отвърна Тарик. — Имам да мисля за много неща, не ми се яде. Свободен си.
Прислужникът се поклони, излезе и затвори вратата. Тарик взе един плод. Мустафа го погледна, после поклати глава.
— Заради жената е всичко. Обвързал си се повече, отколкото мислех.
— Не мога да я отпратя, Мустафа. Ибрахим няма да я има.
Мустафа го изгледа ужасено.
— Да не си полудял? Подозирах, че чувствата ти са ангажирани повече, отколкото би трябвало, но никога не съм си представял, че ще изоставиш майка си заради това, че си обсебен от една руса хурия. Предупредих те, принце. Не ти ли казах, че тя е жива беля, още когато я зърнах?
— Пази си гнева за някого, който ще може да го оцени. Нали не мислиш, че не съм си казвал същото? Уилоу е… не е като другите жени. Ще залинее и ще умре в харема на Ибрахим. Тя е свободен дух, има воля и решителност, каквито малко други жени притежават.
— Щом си я сметнал за достойна да бъде пожелана, си забравил причината, поради която тя е важна за нас.
Тарик вдигна рамене.
— Мислиш ли, че не съм спорил със себе си? Безброй пъти съм се опитвал да си кажа, че съдбата на Уилоу не бива да ме вълнува?
— Ами Салиха султан, господарю? Трябва ли да я оставим да загине? Когато Ибрахим научи, че наложницата му няма да пристигне, ще реагира светкавично. Тъкмо ти ли не познаваш жестокостта му?
— Знам, приятелю, и точно затова се предлагам на Ибрахим вместо Уилоу. Размяната ще стане, но не Уилоу, а аз ще отида при Ибрахим. Подозирам, че брат ми ще бъде очарован, защото смъртта ми е жизненоважна за него. Макар че не живея в неговата империя, той още вярва, че съм заплаха за властта му.
Мустафа издаде бълбукащ звук дълбоко в гърлото си.
— Аллах да ме пази от глупаци и от влюбени мъже. — Вгледа се в лицето на Тарик и се усмихна. — За миг помислих, че говориш сериозно.
— Никога не съм бил по-сериозен в живота си. Когато Ахмед донесе известие от Ибрахим за размяната, смятам да отплавам за Истанбул и да се предам на Ибрахим. Казвам ти го, защото искам да върнеш Уилоу на баща й.
Мустафа надигна гигантското си тяло от стола и се изправи заплашително срещу Тарик с целия си внушителен ръст, скръстил ръце на широките си гърди.
— Няма да го позволя. Не ти спасих живота, за да го пожертваш. Ще те вържа, ще ти запуша устата и ще те заключа в стаята ти, ако се опиташ да направиш това, което каза.
Тарик стана и опря нос о носа на приятеля си.
— Нямаш думата по този въпрос. Опитай се да ме спреш и ще се боря с тебе до края на силите си.
— Но поне ще бъдеш жив — възрази Мустафа. — Обещах го на майка ти и смятам да сдържа думата си.
— С цената на приятелството ни?
— Да, господарю.
Поклони се и излезе, оставяйки Тарик с мисълта, че никога няма да има друг приятел като Мустафа.
Мустафа се убеди, че Тарик е излязъл от сарая, преди да посети Уилоу. Почука, каза си името и помоли да поговорят. Уилоу го покани да влезе.
Макар че се изненада да види Мустафа без Тарик, беше любопитна за какво се отнася посещението му. Огромният турчин рядко говореше с нея… дори като че ли не я харесваше. Намръщеното му лице не я успокои.
— Господарке, имам да говоря за нещо сериозно с тебе.