Тарик се засмя.
— Сгрешили са ти името, Уилоу. Върбата се огъва пред вятъра, но се съмнявам, че ти ще се огънеш. Хайде, време е да тръгваме.
— Да тръгваме ли? Къде ще ме заведеш?
— На моя кораб. Капитан Фауд ще съобщи моите условия за откупуването ти на султан Ибрахим. Сложи си фереджето. Красотата ти трябва да бъде покрита.
Уилоу изсумтя.
— Защо? Красотата ми като че ли не ти влияе особено.
Тарик не се осмели да й каже колко греши. Втвърдяваше се само като я погледнеше.
— Такъв е обичаят — изръмжа той грубо. — Жените трябва да бъдат скрити от всички с изключение на близките роднини. Наметалото ще те защити от нежелателно мъжко внимание.
Мърморейки, тя наметна фереджето. Тарик посегна да закопчае плата, който щеше да закрие цялото й лице с изключение на невероятните зелени очи. Погледите им се срещнаха. Ръката му замръзна, после се плъзна по бузата й.
— Толкова е нежна — прошепна той. — Чудя са… Дали устните ти също са толкова меки като кожата ти?
— Не ме докосвай! — изсъска Уилоу, изплъзвайки се, когато той понечи да вкуси устните й.
Тарик замръзна и изрече с глас, лишен от всякаква емоция:
— Права си, разбира се. Ибрахим очаква девица. Ако те взема, няма да ми свършиш никаква работа. — Вгледа се в лицето й. — Недокосната си, нали?
Дъхът на Уилоу заседна в гърлото й.
— Вярвам, че вече е доказано. Роботърговецът накара да ме прегледат, преди да ме предложи на султана. — Тя потръпна. — Не беше приятно преживяване.
Лицето на Тарик остана все така безизразно. Състраданието нямаше място в неговата професия. Опитвайки се да не мисли как Ибрахим отнема девствеността на Уилоу, Тарик закрепи воала й и я изведе от каютата.
Тя излезе на палубата и замръзна.
— Хората ти са свирепи, не ми харесват.
Тарик предполагаше, че неговите пирати наистина изглежда варварски на една благородна английска дама. Повечето носеха бради и чалми. На поясите им висяха ятагани и всякакви други оръжия; облеклото им бе смесица от дрипави арабски и западни дрехи.
— Няма да ти сторят нищо — каза той. Капитан Фауд се присъедини към двамата.
— Говорих с хората си и те искат да станат част от братството. Съгласен ли си?
— Зависи — отвърна Тарик. — Още един кораб ще ми е от полза в моята малка флота. Колкото повече кораби и хора имам под свое командване, толкова повече ще мога да гоня търговците на Ибрахим. Хората ти искат ли това, което и ти?
— Ние с тебе добре знаем какво ще направи Ибрахим с мене и хората ми, когато научи, че съм изпуснал съкровището му. Ще ме осъди на смърт без никакви угризения. Предпочитам живота, принце.
— Надявах се да съобщиш на Ибрахим условията ми за размяна, но ще се свържа с него по обичайните канали. Корабът ти ще получи ново име и ще плава под моя флаг. Ще отговаряш пред мене за всичко. Можеш да спираш който кораб си пожелаеш и да делиш плячката между хората си, като отделяш моите двадесет процента, разбира се. Основната ти цел обаче ще бъде да нападаш и да ограбваш кораби под турски флаг. Приемаш ли условията ми?
— Да, приемам ги — отговори Фауд.
— Добре. Ще уредя жените, децата и наложниците ви да бъдат изведени от Турция и прехвърлени в моята крепост на Липси.
— Липси. Добър избор за крепост — каза Фауд. — Стига гърците да нямат нищо против. Островът е техен, нали знаеш.
— Да, но и островът, и шепата обитатели отдавна не са грижа на Гърция. И Турция не се интересува от тях. Възнамерявам да закарам лейди Уилоу на Липси. На южния бряг има залив с дълбоки води и вълнолом, там можем да закотвим корабите си. Твоят ще бъде петият във флотата ми. Колко време ти трябва, за да го поправиш?
Капитан Фауд огледа щетите, нанесени от „Отмъщение“.
— Няма да е много. Може би няколко дни.
— Ще осведомя хората си за твоето решение да влезеш в братството.
С тези думи Тарик остави Фауд, за да поговори с хората си.
— Какво става? — запита Уилоу.
— Трябва да се потрудиш да научиш турски — посъветва я Тарик. — Ще ти бъде от полза, когато заживееш в харема.
Уилоу се наежи.
— Няма да стана сексуална робиня на някакъв султан! Татко ще ме намери и ще ме върне у дома. Нямам желание да уча варварския ви език.
Един мускул се стегна на челюстта на Тарик. Лейди Уилоу трябваше да се научи да си сдържа езика, ако иска да доживее до старини. Щом стигнат благополучно на Липси, щеше да я научи какво представляват дворцовите интриги и какво трябва да прави, за да оцелее. Това беше най-доброто, което би могъл да стори за нея, преди да я прати на брат си. Не че й желаеше злото, но просто трябваше да има срещу какво да размени майка си. Ибрахим искаше тази руса богиня, а Тарик искаше майка му да бъде в безопасност.