— Няма. Добре познавам навиците на принца. Ще спи дълбоко и много дълго. Щом заспи, ще го вържа за леглото. Когато се събуди, ще разбере какво е станало, но ще бъде твърде късно да спре „Отмъщение“. — Погледна плахо към Уилоу. — Смятам да държа принца вързан за леглото два дни. Фауд и Бейба ще се грижат за него. „Отмъщение“ е най-бързият кораб в неговата флота. Принцът няма да успее да го настигне.
— А аз ще бъда на борда на „Отмъщение“ — каза тихо Уилоу. — Размяната ще се състои, както е било планирано.
— Да, господарке. Но успехът зависи от твоята добра воля. Няма да те карам насила да се качваш на кораба.
— Когато се събуди, Тарик ще излее гнева си върху всички, които имат пръст в това.
— Няма друг начин. Салиха султан веднъж спаси живота му, за да си го отнеме сега сам. Аз ще бъда на борда на „Отмъщение“, когато той бъде освободен от въжетата, слава на Аллаха, но ще се изправя пред гнева му, щом се върна заедно с майка му. От тебе зависи, господарке, да ни кажеш дали искаш да ни помогнеш.
Уилоу потръпна. Ако не се съгласеше с плана на Мустафа, Тарик щеше да умре. Ако отидеше в Истанбул, щеше да прекара живота си зад стени, завинаги подчинена на волята на Ибрахим. Изборът беше ужасен, но Уилоу не се поколеба. Не беше се отказала от надеждата, че баща и ще я търси и в крайна сметка ще я спаси. Не беше от хората, които се отказват.
— Кажи ми какво трябва да направя.
Само няколко минути трябваха на Мустафа, за да й обясни плана си. После двамата с Бейба я оставиха да мисли над съдбата си. Тя седеше в градината, където я бяха оставили, взряна в ръцете си, питайки се дали Тарик ще я последва в Истанбул, след като го отвържат. Вероятно няма, реши тя. Щом майка му се върне при него, той ще забрави за Уилоу и за това, което е направила за него.
Свободата можеше да не означава нещо особено в страната на Тарик, но за нея беше всичко. Английското общество налагаше много ограничения на младите жени, но поне не бяха затворени зад стени и използвани като сексуални робини.
Потънала в размисли, Уилоу остана толкова време в градината, че не забеляза как сенките са се удължили и слънцето се е скрило под хоризонта. Не разбра и че не е сама, докато едни силни ръце не я прегърнаха изотзад.
Тя се усмихна и се облегна на гърдите на Тарик, дишайки дълбоко. Той ухаеше на екзотични подправки и на неповторимия си аромат.
— Вечерята ще ни бъде поднесена скоро — прошепна той срещу ухото й. Протегна ръка. — Ела. Имаме достатъчно време да се насладим на една баня. Бейба е приготвила специален парфюм, който да сложим във водата. Мисля, че ще ти хареса.
Значи това е началото на края, помисли Уилоу, докато хващаше ръката на Тарик и му позволяваше да я изправи на крака. Уловени за ръка, двамата влязоха в хамама. Малката стая беше топла и влажна, предразполагаше към леност с аромата си на цветя. Подуши го одобрително.
— Харесва ли ти тази миризма? — запита Тарик. — Сипах парфюма във водата.
— Много. Замайващо е — призна Уилоу.
Тарик я обърна към себе си, очите му бяха потъмнели от желание.
— Намирам я за възбуждаща. Ще ти помогна да се съблечеш.
Уилоу не възрази, когато той свали дрехите й, а после и своите. Отстъпи назад, за да я погледне.
— Ти си най-прекрасната на света.
Тя се усмихна, пълнейки очите си с него, докато той не преставаше да я гледа. Краката му бяха дълги и мускулести; жилите под златистата кожа пулсираха с едва сдържано напрежение.
— Ти също си прекрасен.
Той отметна глава и се засмя.
— Мъжете не са красиви, сладка моя.
— Е, добре, тогава си великолепен.
Усмихвайки се така нежно, че дъхът на Уилоу спря, той я поведе по стъпалата към водата. Когато тя се потопи до кръста, той посегна към гърненцето с ароматен сапун, което стоеше на ръба на басейнчето, и гребна от него. Ръцете му се плъзнаха предизвикателно по гърдите, корема и ханша й; после той я обърна, за да разстеле сапун по гърба и седалището й.
Изненада я, когато я вдигна, постави я на ръба на ваната и посегна към левия й крак. Извади го от водата, насапуниса го догоре и ръката му се отклони към бедрата й. Тя изстена и се изви под ласките му. Тогава той отдаде същото внимание и на другия й крак. Когато я потопи обратно във водата, кожата й се беше зачервила и тя вече трепереше.
— Сега е твой ред — измърка тя, потапяйки пръсти в гърненцето със сапун.
Харесваше й да усеща кожата му под пръстите си; беше гладка и кадифена, но мускулите под повърхността бяха твърди. Всеки път, щом докоснеше чувствително място, сухожилията му трепваха в отговор. Когато накрая насочи вниманието си към мъжествеността му, не се изненада да го намери напълно готов за нея.