Взе го нежно в ръцете си и тя полека започна да го гали нагоре-надолу. Загледа лицето му, докато удоволствието се разливаше по него; главата му беше отметната, зъбите оголени, очите затворени. И тя ли изглеждаше така изпаднала в транс, когато той я галеше?
Внезапно очите му се отвориха и той отмести ръцете й; сребристите му очи бяха толкова тъмни, че изглеждаха черни. Плъзна се във водата, за да отмие сапуна, после я грабна и я изнесе от хамама.
— Искам да бъда в тебе, заедно да изживеем края — прошепна той дрезгаво.
Изсуши я с мека кърпа. Когато свърши, тя беше възбудена колкото него. Храната ги очакваше на ниска масичка, обградена от купчина възглавници, когато двамата се върнаха в спалнята. Тарик я настани и седна до нея. Уилоу видя чайника и се опита да не мисли за упойката, която беше в него. Колко време, след като го изпие, тя ще прояви въздействието си?
Искаше да се наслади докрай на тази последна вечер с него и можеше да се сети само за един начин да го постигне. Погали лицето му, обръщайки го към себе си, далече от храната.
— Не ми се яде. Искам да се любим, преди да вечеряме.
Бавна усмивка озари лицето на Тарик.
— Намерил съм си половинката. Да, страстна моя красавице, храната може и да почака.
Положи я на възглавниците и я зацелува хищно, всички други мисли бяха изчезнали, забравени под напора на страстта. Започна да я възбужда полека, обсипвайки я с нежни, въздушни целувки, използвайки ръцете и устата си, за да накара тялото й да пее. Тя отвръщаше пламенно на целувките му, докато той не се втвърди като камък и двамата не затрепериха от жажда. Но не беше достатъчно.
Уилоу искаше още от него. Искаше да го вкуси, както той я беше вкусвал. Стисна здраво хълбоците му, сведе глава и започна да облизва цялата дължина на члена му, от основата до главичката. После облиза перлената капчица, избила на кадифеното връхче. Той реагира силно на допира на езика й, изви се и изкрещя.
Тя замря.
— Заболя ли те?
— Убиваш ме, но ми харесва. Не спирай.
Уилоу се наслаждаваше прекалено много, за да престане точно сега. Вдигна глава и го погледна в очите. Бяха присвити и я наблюдаваха. Тя му се усмихна, после плъзна устни около главичката и го засмука дълбоко в устата си. Стоновете му се сляха в един, докато тя облизваше едната страна на члена му, а после другата. Солено-сладкият му вкус я изненада, но не предизвика отвращение.
Той стисна главата й в дланите си и я задържа неподвижна.
— Още — изстена дрезгаво. — По-силно.
Тя на драго сърце му даде това, което той искаше, когато главата й се сниши още повече, увеличавайки натиска върху чувствителния му член с езика и устните й.
Внезапно Тарик я вдигна и я отмести от себе си.
— Стига, малка вещице. — Остана да лежи, без да мърда, няколко минути, борейки се да се овладее. — Обърни се — изпъшка едва чуто.
Тя го изгледа втренчено за миг, преди да се подчини. Тогава той вдигна бедрата й и се настани зад нея. Уилоу зачака със затаен дъх той да направи нещо… каквото и да било. Помръдна подканващо. Когато той накрая навлезе в нея, тя се притисна към него, подтиквайки го с леки, отчаяни охкания.
Той се облегна върху нея, влизайки и излизайки от стегнатото й тяло, докато ръцете му дразнеха зърната й, превръщайки ги в твърди камъчета. Пот изби по кожата му, кръвта пулсираше, тежка и гореща, в члена му. Ароматът на възбудена жена изпълни ноздрите му, тласъците му не преставаха. Беше толкова близо до ръба, че се уплаши да не би да не успее да я изчака. Опита се да се забави, но препускаше отчаяно към кулминацията.
— Побързай, любов моя — изпъшка той.
Не искайки да я изпревари, той плъзна ръка по корема й и полека започна да масажира набъбналото бижу, скрито между бедрата й, с грапавата възглавничка на палеца си. Уилоу изкрещя и затрепери.
— Това е. Хайде с мене, сладка красавице. Полети с мене.
Уилоу вече се рееше. Усети как душата й докосва луната и звездите, а после чу Тарик да изкрещява с пресипнал от мъка глас:
— Моя си, Уилоу, моя си.
И горещото му семе я изпълни.
Няколко дълги минути Тарик лежа задъхан и неподвижен върху нея. После се отмести, гърдите му се вдигаха и спускаха тежко. Отпусна се до нея.
— Никога няма да те дам на Ибрахим — изрече със свиреп глас. — Може вече да носиш дете от мене.
— Това ли е единствената причина, Тарик? — запита Уилоу.
Той погали лицето й.
— Не, сладка моя любов, но останалото е по-добре да си остане неизречено. Сега отиваме в различни посоки, ти при баща си, а аз… — Не довърши изречението.
— Към смъртта си — това ли искаше да кажеш?
— Ако такава е съдбата ми — така да бъде.