— Къде е крепостта му? — запита настоятелно Ибрахим. — Знам, че има флота от кораби и цяло братство пирати на свое разположение. Съсипа корабоплаването ми и ми причини големи загуби. Не пуска никой кораб от други пристанища да стигне до Истанбул.
— „Отмъщение“ е нашият дом, господарю. Както добре знаеш, корабът е солиден. Няма друго, което да мога да ти кажа.
Очевидно Ибрахим не хареса този отговор.
— Мога да се занимая с тебе по начин, който няма да ти хареса, ако не ми кажеш каквото искам да знам.
— Принц Тарик изпълни своята част от сделката и очаква ти да изпълниш своята — настоя Мустафа. — Ти си велик султан. Не може ли да се вярва на думата ти? Сделката си е сделка. Ти обеща да пуснеш Салиха султан, ако брат ти ти даде жената. Принц Тарик се съгласи да пуска корабите ти да преминават свободно за период от една година. Господарката Уилоу стои сега пред тебе и ти изглеждаш доволен от нея. Време е да освободиш Салиха султан. Ако не го направиш, вестта, че не може да се вярва на честната дума на султан Ибрахим, ще се разнесе из цялата Османска империя и извън нея.
Това беше дръзка реч и Уилоу се надяваше да не струва главата на Мустафа.
Парещият поглед на Ибрахим се върна към Уилоу, горещата му страст я изгаряше, където и да я докоснеха очите му, а те сякаш бяха навсякъде. Тя потръпна и скръсти ръце на гърдите си, опитвайки се да прикрие колкото може повече от тялото си пред нечестивия му поглед.
— Никога никой няма да каже, че великият султан Ибрахим няма чест. — Погледът му се насочи към един дървен параван вляво от трона му. — Излез, Салиха султан.
Дъхът на Уилоу спря, когато една възрастна жена, облечена в развяващ се копринен кафтан, излезе иззад паравана. Дребна и крехка, с красива посивяла коса и непомръкнала красота въпреки възрастта, тя тръгна с горда походка и се спря пред Уилоу.
— Съжалявам, скъпа — изрече жената на английски. — Ако имах избор, нямаше да бъдете тук. Аз съм стара и съм живяла пълноценно, докато вашите години още предстоят. Синът ми не е мислил с разума си. Не ви е мястото тук.
Сребристите очи на Салиха султан бяха толкова подобни на тези на сина й, че Уилоу би могла цял живот да се взира в тях.
— Какво казваш? — изрева Ибрахим. — Не разбирам езическата ви реч.
— Просто приветствах господарката Уилоу в твоя сарай — отвърна Салиха султан.
— Внимавайте; милейди — продължи Салиха на английски. — Има много интриги в харема. Кемал ще се старае да ви защитава. Доверете му се.
— Тръгвай с Мустафа, Салиха султан — заповяда Ибрахим. — И прав ти път — добави той кисело.
Мустафа хвана лакътя на Салиха султан, за да я изведе. Уилоу хвана ръкава на кафтана й.
— Един момент, милейди — прошепна тя. — Моля ви, грижете се добре за Тарик. Той… аз… просто го пазете от зло.
Проницателният поглед на Салиха султан се впи в лицето на Уилоу.
— О, господи. Вие обичате сина ми! Как можа той да ви причини това?
— Беше мой избор — прошепна Уилоу. — Дойдох доброволно, милейди. Тарик не ме е пращал, никой не ме е докарал насила тук.
— Трябва да тръгваме, Салиха султан — настоя Мустафа. — Ще ти обясня всичко, щом се качим на борда на „Отмъщение“.
С плувнали в сълзи сребристи очи Салиха султан наведе глава и позволи на Мустафа да я отведе.
Али Хара се приближи покровителствено към Уилоу. Тя му отправи трепереща усмивка. Неговото приятелско лице означаваше много за нея в този момент.
Ибрахим се изправи.
— Доведи Кемал! — заповяда той на единия страж. После обърна отново поглед към Уилоу. — Завърти се, жено, но бавно, много бавно.
Тя погледна към Али Хара. Когато той кимна, тя се подчини на заповедта на Ибрахим. Чувстваше се като парче месо, изложено на пазарската сергия, докато горещият му поглед се плъзгаше по нея.
— Приближи се, жено.
Тя пристъпи едва-едва към султана.
— Покажи ми гърдите си.
Главата й се вдигна рязко.
— Не!
Али Хара пристъпи между Ибрахим й Уилоу.
— Господарката ми е изтощена, милостиви султане. Пътуването беше дълго. Тя ще се подчини на желанията ти, след като се изкъпе и си отпочине. Може би, превелики, ще й дадеш малко време да свикне с обкръжението си, преди да искаш нещо от нея.
Ибрахим отправи страшен поглед към Али Хара.
— Твърде дързък си, Али Хара. Нарочно ли се опитваш да ми пречиш? След като брат ми е виждал и докосвал тази жена, защо аз да нямам същото право?
Кемал избра точно този момент, за да се появи в покоите.
— Пратил си да ме повикат, господарю? — Евнухът отправи успокояваща усмивка към Уилоу. — Новата ти наложница е пристигнала, както виждам. Предполагам, че Салиха султан е получила позволение да замине.