Грабвайки Уилоу в силните си ръце, Тарик тръгна по палубата, скочи на дъската и я отнесе на борда на „Отмъщение“.
Пусна я да стъпи и веднага насочи вниманието си към своя кораб и към хората си, които го бяха последвали обратно на „Отмъщение“.
— Откачете куките! — извика той. — Приберете дъските и разгънете платната! Кормчия, дръж курс към Липси.
2
Тарик тичаше напред-назад, раздавайки заповеди, докато хората му се суетяха около Уилоу, без да й обръщат особено внимание. Щом „Отмъщение“ потегли, Мустафа се обърна към своя принц с лице, потъмняло от ярост.
— Не мога да повярвам, че взе жената от кораба, а остави съкровището. За какво ни е тази жена, щом искаме ценностите? Какво стана със съкровището? Информацията на Кемал лъжлива ли излезе?
Тарик махна към Уилоу.
— Аз прехвърлих съкровището на борда на „Отмъщение“. Тя е съкровището. Казва се Уилоу. Претендира, че баща й бил английски маркиз.
Черните очи на Мустафа се разшириха в неверие.
— Сигурно се шегуваш, господарю. Какво й е толкова изключителното на тази жена?
— Ибрахим желае точно тази англичанка и се е разделил с купчина злато, за да я купи за харема си.
Мустафа изгледа намръщено Уилоу, после се дръпна потресен, когато тя срещна погледа му, без да трепне. Малко мъже, какво остава за жени, досега бяха имали смелостта да му се опълчват.
— Кажи ми кое прави тази жена толкова изключителна, за да разбера по-добре защо Ибрахим е така обсебен от нея — каза Мустафа.
Тарик се поколеба за момент, за да събере мислите си. Бърз поглед към предизвикателните зелени очи на Уилоу му напомни за всичко, което беше намерил за привлекателно у нея. Дъхът му спря, когато затърси думи, с които да я опише на Мустафа.
— Тя е скъпоценност между жените, по-блестяща от луната и звездите. Косата й блести като току-що отсечена златна монета, а кожата й е гладка и сияе като изящна перла. Устните й са сочни и розови, създадени за целувки… за ласки, за любов.
Тарик почувства как тялото му се втвърдява, как мъжествеността му набъбва и се размърда неудобно. Не можеше да отрече факта, че иска тази английска робиня в леглото си.
— Продължавай — подкани го нетърпеливо Мустафа.
— Тялото й е съвършено, кожата й е гладка като коприна, а гърдите й са достатъчно големи, за да запълнят ръцете ми, без да преливат от тях.
Тарик си пожела да беше могъл да види зърната й, но те не личаха под късото елече.
— Тя е наистина съкровище — призна той. — Ибрахим може да й се наслаждава на воля, след като освободи майка ми.
Мустафа потърка небръснатата си брада.
— Ибрахим няма да я иска, след като ти си я имал.
— Няма да я докосвам — изрече Тарик с нотка на съжаление. — Ще запазя девствеността й заради майка си.
Мустафа се засмя, а после избухна в гръмовен смях.
— Ще видим, принце, ще видим. — Изтри сълзите, избили от смеха, с опакото на огромната си длан. — Защо не потопи „Осман“? Или поне да беше оставил няколко души да поправят мачтата и да го откарат към пристанището ни? Кораб с такова качество само ще подсили флотата ни.
— Капитан Фауд и екипажът му поискаха да се присъединят към братството. Той ще откара „Осман“ до Липси, след като го позакърпи.
— Защо ще прави това, когато си има сигурно място във флотата на Ибрахим?
— Помисли, приятелю. Ибрахим е жесток човек. Ако „Осман“ се върне без жената, Ибрахим ще се почувства предаден и ще заповяда Фауд и екипажът му да бъдат екзекутирани. Фауд не е глупак. Той предпочита живота пред смъртта, а братството предлага на него и на хората му сигурно пристанище.
— По-добре да затвориш жената в каютата си, щом е толкова хубава, както казваш — предупреди го Мустафа.
— Тя е проклета и непокорна — призна Тарик. — Може би трябва да я те оставя ти да я пазиш.
С лице, внезапно изобразило ужас, Мустафа отстъпи крачка назад.
— Не, принце, тя е твоя отговорност. Ти ще я пазиш по-добре от мене. Как ще съобщиш на Ибрахим, че си пленил жената, която той иска, и желаеш да я размениш с майка си?
— По обичайните канали. Новините ще стигнат до Кемал и той ще се погрижи да стигнат и до Ибрахим. Не мога да рискувам да се покажа в Истанбул по това време, а ти с твоя ръст прекалено биеш на очи, затова ще помоля Ахмед да отплава до един таен залив близо до Истанбул. С помощ от приятели ще си намери кон и ще отиде в града, за да предаде съобщението ми на Хасан.
— Подсигуряването на пътя му ще бъде трудно, а преговорите ще траят дълго — предупреди го Мустафа. — Ако Ибрахим се съгласи, как ще се уреди размяната?