— Да, замина си и прав й път — отвърна нацупено Ибрахим. — Иска ми се да можех да се освободя и от сина й толкова лесно. Тарик е отровата на моето съществувание. Доколкото ми е известно, той събира последователите си, за да ми отнеме властта. Турция е голяма страна; невъзможно е да имаш очи навсякъде.
— Тарик не желае да става султан — повтори Уилоу. — Иска правосъдие.
— Млък! — викна Ибрахим. — Изведи жената, Кемал, и я научи да говори само когато й позволят. Не обичам дръзки жени. Тя е тук да ми угажда, не да ме разпитва или да ме съди. Осведоми управителката на харема, че има един месец да подготви новата ми наложница за моето легло. Кажи на Хатидже, че искам да ме осведоми, когато започне лунният цикъл на жената. Ако науча, че носи дете от брат ми, ще я подаря на коняря си. — Той се усмихна зловещо. — Обещавам, че няма да хареса нито новия си господар, нито суровото му отношение.
Махна с ръка, отпращайки Уилоу и двамата евнуси.
Мъка душеше Тарик, докато се взираше в цепнатината, появила се на едно от платната му. Лошият късмет го беше преследвал още от мига, когато се качи на „Ловец“. Никога нямаше да стигне Истанбул навреме, за да попречи да вкарат Уилоу в леглото на Ибрахим. Дори след като платното беше поправено, почти нямаше надежда мисията му да успее. Гняв кипеше в него. Глави щяха да падат заради това предателство. Мъже, на които беше вярвал, нарочно бяха осуетили плановете му. Те нямаха право да решават, че неговият живот е по-важен от живота на Уилоу.
В последните две години Тарик усещаше, че живее като че ли назаем. Трябваше да умре заедно с братята си, когато Ибрахим ги изкла за една нощ.
Въпреки че Мустафа изобретателно спаси живота му в онзи ден преди две години, Тарик не можеше да му прости. Нито на него, нито на останалите си така наречени приятели.
— Кораб пред носа! — извика наблюдателят от „сврачето гнездо“ на върха на гротмачтата. — Приближава бързо откъм север.
— Виждаш ли цветовете? — извика Тарик.
— Да. Твоето знаме е, принце. Това е „Отмъщение“.
Тарик вдигна телескопа; трябваше му само кратък поглед, за да разпознае „Отмъщение“. Телескопът падна, с него и духът му. Неговия флагмански кораб пътуваше на юг само поради една причина.
Бе закарал Уилоу при Ибрахим и се връщаше с майка му.
Уилоу!
Искаше да изреве името й.
15
Тарик разбра, че Мустафа е видял „Ловец“, защото „Отмъщение“ веднага започва да свива платната. Заповяда „Ловец“ също да свие платната и се заразхожда по палубата, докато чакаше флагманът му да се приближи. Имаше няколко думи, които държеше да каже на бившия си приятел, и се надяваше да удържи темперамента си достатъчно дълго, за да успее да ги изрече.
Когато „Отмъщение“ се изравни с „Ловец“, Тарик заповяда да прехвърлят дъската между двата кораба. Премина пръв по нея. Мустафа го чакаше.
— Вече не те броя за приятел! — изфуча Тарик. — Това, което направи, е долно предателство! Измени ми, като узурпира моята власт. Какво ще кажеш, Мустафа?
Мустафа вдигна рамене но не направи никакво усилие да се защити.
— Обещах на майка ти. Животът ти трябваше да бъде опазен на всяка цена.
— Дори това да означава да предадеш моята жена на похотта на брат ми?
— Да, дори тогава, господарю.
— Вече не мога да те наричам приятел — изръмжа Тарик. — Никога няма да ти простя, че си убедил Уилоу да пожертва живота си заради мене.
Мустафа не го поправи. Макар че Уилоу беше заминала доброволно, той знаеше, че не това иска да чуе Тарик. Неговият приятел беше прекалено наранен, твърде гневен, за да се вслуша в гласа на разума.
— Вземам „Отмъщение“ и отивам в Истанбул да поправя злото, което ти и твоите сподвижници причинихте. Ти се връщаш на Липси с „Ловец“.
— Няма да те оставя, господарю — изрече предизвикателно Мустафа.
Салиха султан излезе от сенките, разкривайки присъствието си пред сина си.
— Не отивай, Тарик, твърде късно е. Не обвинявай само Мустафа. Лейди Уилоу ми каза, че не са я качили насила на борда на „Отмъщение“. Тръгнала е доброволно. Жената те обича, сине, и съм благодарна за предаността й към тебе.
— Майко! — извика Тарик, отваряйки ръце за най-близкия си човек на света.
Възрастната жена влетя в прегръдките му и той я притисна здраво. После я отстрани леко и се вгледа напрегнато в нея.
— Добре ли си? Ибрахим зле ли се държа с тебе?
— Добре съм, сине. Ибрахим имаше нужда от мене, за да те примами в Истанбул и да може да те убие. Страхува се от тебе — бои се от силата ти като единствен негов жив брат.