— Това, което направих, не беше предателство. Винаги е било и ще бъде мой дълг да те пазя.
— Сега имаш ново задължение.
И Тарик се обърна, за да се отдалечи. Мустафа се изправи в целия си исполински ръст.
— Няма да се отделя от тебе, принце. Където отиваш ти, там съм и аз. Ще те защитавам с цената на живота си, както винаги съм правил. Други могат да закрилят майка ти. — Той насочи пръст към огромните си гърди. — Аз оставам с тебе.
— След онова, което направи, как да ти имам доверие?
— Направих само това, което желаеше твоята жена. Тя искаше смъртта ти не повече от мене.
— Трябваше да не я спреш! — извика Тарик. — Уилоу е жена, с женско състрадание. Тя пожертва собствения си живот, за да запази моя.
— Ибрахим няма да й стори нищо лошо.
— Как можеш да бъдеш сигурен?
Мустафа се усмихна.
— Времето ми в Истанбул не беше пропиляно Научих, че по-голямата част от армията на Ибрахим се бие в Полша. Войната за покоряване на северните страни не върви добре. Ясновидците казват, че поражението е неизбежно, и предричат края на великата Османска империя, каквато я познаваме.
Тарик поглади брадичката си.
— Интересно, но аз не вярвам особено много на ясновидците или на предсказанията им. А и какво общо има това с интереса на Ибрахим към Уилоу?
— Помисли малко, принце. Ибрахим всеки ден се среща с великия везир и с членовете на военния си съвет, понякога стоят до късно през нощта. Колко енергия може да има за наложниците си?
— Ако армията на Ибрахим бъде победена, бъдещето му е мрачно — изрече замислено Тарик. — Ще помисля над тези вести, когато реша как да спася Уилоу.
— Ще отведа Салиха султан на борда на „Ловец“ и ще се върна. Ако упорстваш да продължаваш по този пагубен път, за да спасиш своята жена, ще се опитам да изкупя вината си и да ти помогна.
Тарик се вгледа в лицето на Мустафа. Откакто се беше изплъзнал от коварния план на Ибрахим да отнеме живота му, Мустафа никога не се беше отделял от него, никога не му бе давал основание да се съмнява в лоялността му. До момента. Мустафа почти беше унищожил приятелството им. Тарик неохотно призна, че той не го беше предал, а просто се беше опитал да го спаси по своему.
— Мога ли да ти откажа, дори да искам? — запита Тарик. — Не — отговори си сам. — Като куче, захапало кокал, ти не се отказваш. Безспорно ще намериш начин да ме последваш, дори ако те отпратя.
Кръстосвайки ръце на огромните си гърди, Мустафа се ухили:
— Няма да съжаляваш, принце. Винаги ще бъда край тебе и ще ти пазя гърба. Знам, че те оскърбих, и те моля за прошка; не разбирах колко много означава тази жена за тебе. Ако не успеем, ще умрем, както живяхме… заедно.
— Никой няма да умира — изрече сурово Тарик. — Ще доведа майка си и ще я настаня на „Ловец“. После тръгваме за Турция.
Уилоу живееше харема в постоянен страх. Да, за месец бе спасена от леглото на Ибрахим, но неговите наложници не се държаха дружелюбно с нея. Гледаха я като конкурентка за чувствата на султана и правеха живота й черен. Хатидже, управителката на харема, й даде най-малката стаичка в огромния лабиринт на султанския харем. Ако не беше Кемал, който поддържане реда с железен юмрук, и Али Хара, който се беше обявил за неин закрилник, тя нямаше да издържи и две седмици.
Едно от нещата, които научи, беше, че отровата е лесно достъпна тук и че фаворитките на Ибрахим често умираха при мистериозни обстоятелства. От тридесетте жени в харема Уилоу вярваше най-малко на Ума. Огнената, тъмнокоса и черноока красавица се стремеше да стане първа жена на Ибрахим и гледаше на съперничките си с недоверие и омраза.
Русата коса на Уилоу я отделяше от останалите жени, повечето от които бяха дъщери на паши и на висши чиновници, които искаха да спечелят благоволението на османския владетел. Въпреки многото си наложници султанът още не беше създал деца. Бездетството на Ибрахим причиняваше големи безпокойства в харема. Всяка жена искаше да бъде първата, която да даде на Ибрахим желания от него наследник. Тази жена щеше да бъде издигната до почетното положение на съпруга, горещо мечтано от всички в харема.
Уилоу се разхождаше из мъничката си стая, когато Али Хара пристигна с поднос с храна.
— Опитах лично всичко и наблюдавах, докато го приготвят — каза евнухът, поставяйки подноса на ниска масичка. — Не е нито с лош вкус, нито отровно.
Уилоу му се усмихна топло.
— Не знам какво щях да правя, без тебе, Али Хара. Месецът отсрочка почти привършва. Какво да правя? Връзката ми с луната е прекъсната; женските ми дни не настъпиха, а ти знаеш какво означава това. Хатидже ще каже на Ибрахим и той ще ме убие.