Тя се вгледа с копнеж през прозореца.
— Знаех, преди да замина от Липси, че има шанс да нося дете от Тарик, но бях склонна да изкушавам съдбата заради него.
Али Хара поглади брадичката си.
— С Кемал вече обсъдихме подобна възможност. Решихме, че един от нас ще се пореже и ще накапе някоя твоя дреха с кръв. Щом помолиш Хатидже за кърпи, тя ще каже на Ибрахим. Това ще ти спечели поне няколко дни отсрочка.
— Имам нужда от повече от няколко дни — оплака се Уилоу.
— Слушай внимателно, господарке — прошепна Али Хара, докато проверяваше вратата, за да види дали някой не подслушва. — Ибрахим е разстроен от загубата на Полша. Говори до късно през нощта с великия везир и с военния съвет. Може би държавните дела ще вземат надмощие над желанието му към тебе. Но ако не стане така, ще отидеш при него, когато те повика.
— Какво? — ужаси се Уилоу. — Ще умра, ако ме докосне.
— Ще умреш, ако му се възпротивиш. Ние с Кемал ще направим каквото можем, за да те защитаваме, но никой не противоречи на Ибрахим. — Той погледна към затворената врата и понижи глас, така че Уилоу едва го чуваше. — Той пристигна.
— Кой е пристигнал?
— Принц Тарик.
— О, не! Как може да е толкова глупав? Моля те, кажи ми, че не е в Истанбул.
— Още не, но братовчедът на Кемал получил вест, че корабът му е закотвен в едно закътано заливче на юг от града.
— Какво се надява да спечели, като дойде тук?
— Как можеш да питаш такова нещо? Дошъл е за тебе.
— Не разбира ли, че тук го очаква смърт?
— Влюбеният мъж следва сърцето, не главата си.
— Влюбен ли? Тарик не ме обича. Не е казал нито една дума, която да сочи, че има такива силни чувства към мене.
— Мъж, готов да жертва собствения си живот за жена, го прави от любов, точно както ти пожела да пожертваш себе си заради любовта. Помисли за това, господарке.
Уилоу наистина се замисли над това и заключението на Али Хара й се стори смислено. Но не смееше да се надява, че Тарик ще успее да я спаси от харем, охраняван от въоръжени еничари.
— Кажи на Кемал, че искам да прати съобщение на Тарик. Не желая той да рискува живота си заради мене. Мога да издържа всичко, стига да знам, че той е жив и че майка му е в безопасност.
Али Хара се поклони.
— Ще направя както желаеш, господарке, но моят принц прави каквото той желае. Сега ми дай една твоя дреха.
Уилоу избра една пола от сандъка и я даде на евнуха. Трепна, когато той вдигна ръкава си и с нейния нож за плодове поряза ръката си, покайвайки малко кръв по тънката материя.
— Ще осведомя Хатидже, че имаш нужда от превръзки
— каза Али Хара, притискайки с една кърпа ръката си, а после спусна ръкава, за да прикрие раничката.
— Благодаря ти — прошепна Уилоу. — Много съм ти благодарна за всичко, което правиш, за да ми спечелиш време. Не мога да понеса мисълта да вляза в леглото на Ибрахим. — Дълбоко замислена, тя захапа долната си устна. — Може по-късно да хвана треска, а кой знае какво още ще успея да измисля? Най-вече се страхувам, че Тарик няма да оцелее след опита си да ме спаси.
— Моят принц ясно осъзнава опасността — отвърна Али Хара на раздяла.
Хатидже дойде след малко с кърпите.
— Значи — каза тя, оглеждайки Уилоу с подозрение — времето ти най-накрая дойде. Господарката Ума се надяваше да носиш дете от принц Тарик. Тя иска да бъде първата, която ще роди син на Ибрахим.
— Не искам да имам нищо общо с Ибрахим — каза Уилоу. — Ще ти бъда вечно благодарна, ако можеш да ме държиш далече от леглото му.
Хатидже, надменна жена на средна възраст, беше поела грижите за харема след заминаването на Салиха султан и си имаше фаворитки. Уилоу не беше една от тях.
— Ти си глупава жена — каза Хатидже. — Не съзнаваш ли каква власт ще имаш, какви дарове ще получаваш като майка на султанския син? Да зачене наследника му е най-горещото желание на всяка жена в харема.
— Не и моето — заяви Уилоу. — Остави ме, искам да бъда сама.
Хатидже хвърли купчина кърпи на тясното легло.
— Али Хара каза, че имаш нужда от тях. Бъди сигурна, че ще осведомя Ибрахим за това ново развитие.
— Добре — измърмори Уилоу.
Хатидже се вгледа втренчено в нея за един миг, после се обърна и излезе.
Корабът на Тарик беше закотвен в едно уединено заливче, невидим за всеки, който не знаеше за неговото съществуване. Тарик беше открил заливчето по време на изгнанието си и имаше съюзници, които живееха в близкото село. След като слезе на брега, първото, което направи, беше да изпрати един моряк до селото да осигури три коня — за него, за Мустафа и за самия моряк, когото смяташе да изпрати в Истанбул със съобщение за Кемал чрез братовчед му Хасан.