Морякът се върна с конете, качи се на единия и веднага потегли за Истанбул. Тарик и Мустафа тръгнаха скоро след това и бяха посрещнати от Юсуф, търговец на коне, предан на Тарик, който живееше заедно със съпругата си в селото.
— Много време мина, принце — каза Юсуф, след като се поклони. — Моля, влез в моето скромно жилище; Фара е приготвила ядене за тебе и лейтенанта ти.
Тарик и Мустафа се наведоха, за да минат през ниската порта, и влязоха в двустайната къщичка, ухаеща на ароматни гостби. Юсуф настани Тарик, а фара, с лице, поруменяло от удоволствие, сложи на масата добре подправеното ядене от пилешко, ориз, фурми, смокини и топящ се в устата кадаиф, който й спечели много комплименти.
След като Фара излезе от стаята, разговорът стана сериозен.
— Чул ли си за една жена със златна коса, която Ибрахим е взел в харема си? Казва се Уилоу — започна Тарик.
— Да, кой не е чул? Говори се, че Ибрахим се надява тя да му роди наследник. Никоя от наложниците му не е бременна.
Тарик преглътна един стон. Мисълта за ръцете на Ибрахим по Уилоу едва не накара коленете му да омекнат. Разтърси глава, за да я прочисти от болезнените мисли, и изрече:
— Може би вината е у Ибрахим.
Юсуф се ухили.
— Така се говори. Но има слухове, че господарката Ума иска да бъде първата, която ще роди син на Ибрахим, и е взела мерки да си го осигури.
— Чувал ли си как живее Уилоу?
— Не получаваме много новини тук, но не съм чул нищо, от което да съдя, че е зле. Ибрахим е много зает с други неща точно сега. Армията му е изтласкана от Полша и той се бои, че империята му може да се сгромоляса.
Облекчението на Тарик беше осезаемо. Може би Уилоу се е спасила от вниманието на Ибрахим.
— Трябва да вляза в сарая — каза той настоятелно.
— Защо искаш да се изложиш на опасност, принце? — запита Юсуф.
— Ибрахим е взел моята жена и си я искам обратно.
— Златокосата жена ти принадлежи? Аллах да ти е на помощ! Това, което планираш, крие огромен риск.
— Наясно съм с риска, но това няма значение. Знам, че имаш позволение да влизаш през портите в двора, за да продаваш конете си, защото съм те виждал там много пъти в миналото.
— Да, така е — призна Юсуф. — Какво мога да направя, за да ти помогна?
— Кога ще отидеш пак в града?
Юсуф поглади брадата си.
— Утре или вдругиден. Имам няколко добри коня за продан.
— Отлично! — Тарик погледна замислено към Мустафа. — Мустафа може да пътува с тебе, защото, ако го видят с мене, може да ни разпознаят. Аз ще тръгна един ден преди вас двамата и ще отида право при Хасан, търговеца на килими. Ще го помоля да ми доведе Кемал.
— Какви са намеренията ти, принце? — запита Мустафа. — Не планираш да влезеш сам в сарая, нали? Ще бъде самоубийство.
— Ще правя планове после, след като говоря с Кемал. Ако има начин да видя Уилоу, ще го намеря. — Брадичката му се вдигна предизвикателно. — Ще я спася, Мустафа, или ще умра.
— Не се отнасяй лекомислено към смъртта, господарю, пази се.
— Знам, но имай вяра в мене. Умея да се пазя.
Мустафа изпръхтя.
— Щом човек е влюбен, е склонен да мисли неразумно. Когато Тарик му отправи предупредителен поглед, Мустафа бързо смени темата.
Тарик отново се обърна към Юсуф.
— Можеш ли да доставиш коне в Истанбул за мене, Мустафа и моята жена? Двамата с Мустафа ще имаме нужда от дрехи, за да се престорим на скромни земеделци.
Дрехите, които Юсуф осигури за Тарик и Мустафа, получиха тяхното одобрение. Облечени в бозави роби и с избелели чалми, двамата не приличаха на принц и неговия лейтенант.
Тарик тръгна на следващата сутрин след засищаща закуска, като взе храната, която Фара му беше приготвила за из път. Мустафа и Юсуф трябваше да го последват на следващия ден и да се срещнат с него в магазинчето на Хасан на пазара.
Тарик влезе града, без никой да го познае, и подкара коня си по криволичещите улици на пазара, където сергиите вече затваряха. Свеждаше глава, когато патрулът еничари минаваше покрай него, и бдителността му не отслабваше, докато се придвижваше полека из улиците. Ако сега го познаеха, това щеше да бъде катастрофа.
Безпощадното слънце залязваше и пазарът постепенно взе да опустява. Тарик поемаше с наслада ароматите на подправки, зрели плодове и острия мирис на наскоро заклани животни.
Купи си питка, напълнена с месо, и започна да я яде, докато бродеше покрай сергиите, отрупани със скъпоценности, цветни топове коприна и други стоки, наредени така, че да хващат окото на купувача. Намери магазинчето на търговеца на килими и изчака и последният клиент на Хасан да излезе оттам. Хасан се обърна към него с усмивка: