Тарик се приготви щателно за прехода през покривите. Облечен в свободни тъмни дрехи, с леки обувки, той изчака да остане един час до полунощ, преди да напусне хана. Без да му се обажда, Мустафа се отдели от сенките и го последва.
Тарик тръгна по тесните улички на пустия пазар, тялото му бе напрегнато, сетивата му — нащрек. По едно време трябваше да се свърне в една пресечка, за да избегне нощния патрул. Когато стигна стените на сарая, затърси място, където би могъл да се хване за надвисналия покрив и да се покатери на него.
Като тъмен силует на фона на мастиленочерното небе той започна да скача от покрив на покрив, със сигурни и решителни стъпки, за да намери пътя към старите си покои. Нищо не можеше да го спре сега. Уилоу беше толкова важна за него, колкото въздухът в дробовете му и кръвта, която течеше във вените му. Тя беше неговото сърце и душа.
Уилоу се чувстваше застрашена, въпреки че Кемал и Али Хара внимателно оглеждаха храната и напитките й. Днес нещата бяха взели нежелан обрат, когато Ибрахим влезе в харема. Тя още усещаше тъмните му очи да изгарят кожата й, докато той разговаряше с Хатидже. Уилоу знаеше, че говорят за нея, и разбра, че е само въпрос на време той да прати да я доведат в леглото му.
Нямаше обаче да бъде днес. Али Хара й каза, че Ибрахим има среща със съветниците си и ще говори с тях до късно.
Значи имаше още един ден отсрочка, но после какво? Може би щеше да се престори, че е болна от тайнствена болест. Не се изискваше особено силно въображение, за да си представи как повръща върху Ибрахим, когато той се опитва да легне с нея.
Уилоу се опита да не показва страх, когато Ума се приближи към нея и каза:
— Няма да доживееш да отидеш при него. Аз ще бъда първата, която ще роди наследник на нашия господар.
— Халал да ти е — отвърна Уилоу. — Ако искаш моето мнение, султанът не е способен да създава деца. Мъж с толкова много красиви наложници на разположение би трябвало да има много наследници, а той няма никакви.
Макар че много от неговите поданици бяха на същото мнение, да направиш открито подобно изявление беше равносилно на държавна измяна. Ума започна да крещи като подивяла:
— Измяна, измяна!
Хатидже и Кемал веднага се притекоха.
— Какво става тук? — запита Хатидже, насочвайки пръст към Уилоу. — Какво си направила на господарката Ума?
— Веднага трябва да повикате султана! — изкрещя Ума. — Англичанката говори предателски думи срещу него.
— Не съм казала нищо повече от онова, което се шепне из пазара — отвърна Уилоу.
Кемал я изгледа предупредително.
— Какво е казала господарката Уилоу?
Ума повтори думите на Уилоу. Хатидже изглеждаше шокирана, но Кемал само изви поглед нагоре.
— Не се тревожи, Хатидже, защото господарката Уилоу е права. Бездетството на Ибрахим се обсъжда във всички кафенета. — Изгледа Хатидже с неразгадаемо изражение. — Някои говорят, че на наложниците на султана били давани билки, за да не могат да заченат.
Хатидже се намуси.
— Ибрахим трябва да узнае за това.
Кемал я изгледа строго.
— Няма да му казваш нищо. Това е моя работа и ще я върша така, както сметна за уместно. Не е станало нищо.
Жените смениха темата, макар и неохотно, под неотстъпния поглед на Кемал. Но Уилоу усещаше омразата им към нея. Не биваше да казва каквото мисли. Как щеше да оцелее в такова обкръжение, където всичките жени бяха враждебно настроени към нея? Изправи рамене и взе твърдо решение. Никога не й беше липсвала смелост. Щеше да оцелее, каквото и да й струва. А и не беше изцяло изгубила надеждата, че баща й ще открие следите й в Истанбул и ще настоява да я освободят.
Повече я безпокоеше това, че Тарик е в Истанбул. Какво лудост го беше обзела? Какво очакваше да постигне? Харемът беше непристъпен, а сараят — добре охраняван. Кемал не можеше да направи особено много за нея. Тя се надяваше той да е предал посланието й на Тарик и принцът да е напуснал града.
Кемал изчезна по-късно този ден и Уилоу не го видя отново, преди да се оттегли за нощна почивка. Не можа обаче да се отърси от предчувствието — или ужаса? — което я дебнеше целия ден. Чувството само нарасна, когато Али Хара й пожела лека нощ тази вечер.
Когато най-накрая заспа, тя потъна в дълбок сън. Събуди се посред нощ, чувайки как някой я вика по име. Помисли, че сънува, и се обърна на другата страна, за да заспи отново. Но настойчивостта на гласа и ръката, която я разтърсваше, в крайна сметка я накараха да отвори очи.
— Събуди се, господарке — прошепна Кемал. — Време е да тръгваме.