Уилоу си пое дъх на пресекулки. Искаше Тарик да се люби с нея — повече от всичко друго. Но някой трябваше да бъде практичен.
— Не можем, Ами ако…
Тарик загаси протеста й с целувка. Целувките му имаха вкуса на греха и обещаваха екстаз. В миг той я освободи от кафтана и ризата й.
Проправи пътека от целувки надолу по рамото й, после по бързо вдигащите се и спускащи се гърди, дразнейки и засмуквайки зърната, докато тя забиваше пръсти в косата му и скимтеше от наслада. Устата му се придвижи по-надолу, езикът му близна вдлъбнатинката на пъпа й. Той падна на колене. Тя затрепери, блъсната от вълната на силни усещания, когато той раздели бедрата й и пъхна два пръста в нея. Тих стон излетя от устните и, коленете й се подкосиха.
Грабвайки я на ръце, той я отнесе в леглото и я положи на покривката. Тя го усети да се отдръпва, а когато се върна, топлината на голата му кожа срещу нейната й се стори божествена.
Тарик беше толкова възбуден, че се страхуваше, че всичко ще свърши твърде бързо. Но никога не бе оставял жена незадоволена и не смяташе да започва точно с Уилоу, жената, която обичаше. О, да, сега свободно го признаваше. Уилоу беше единствената жена, за която доброволно би пожертвал живота си. Ако съдбата се обърнеше срещу него, ако го хванеха тази нощ, поне щеше да има тези откраднати мигове с Уилоу, за да ги отнесе в смъртния си час.
— Уилоу, ако нещо се случи с мене, след като си тръгна оттук тази нощ, искам да знаеш, че…
— Нищо няма да се случи — каза тя, възпирайки думите му с целувка.
Една целувка доведе до втора, до трета, докато тялото му не завибрира от силни усещания. След може би хиляда целувки той раздели бедрата й и откри скритото съкровище, което беше толкова отзивчиво и към най-леките му докосвания. Уилоу не го разочарова. Изви се и изстена, подтиквайки го с едва разбираеми думи.
Когато той раздели защитните гънки, за да оголи центъра на насладата й, тя изхълца името му. Скритата й плът поддаде под върховете на пръстите му и под влажната топлина на устата му. Пламъците я погълнаха; тя се напрегна под греховната му целувка, докато езикът му пърхаше в подлудяващи леки удари, които изпращаха неспирни вълни от екстаз по цялото й тяло.
Вълните я издигнаха нависоко, безкрайно и неудържимо, после се оттеглиха във въртопи на вибрираща наслада. Тя усети Тарик надвиснал над нея, подпрял ръце от двете страни на главата й.
— Иска ми се да можех да виждам лицето ти — прошепна той. — Ти си създадена за мене, любов моя. Никой няма да те отнеме от мене… никога. Сега ще вляза в тебе, любов моя. Отвори се за мене.
Той изви ханша си и навлезе дълбоко в омайната й топлина. Тя въздъхна възторжено, обвивайки ръце около него.
— Обичам те, Тарик — прошепна тя, докато устните му пленяваха нейните. — Винаги съм те обичала.
Уилоу нямаше представа дали я е чул, защото той беше потопен в собствената си удоволствие. Целувките му ставаха безумни; слабините му се движеха в трескав ритъм, насладата нарастваше и я изстрелваше към звездите. Ако устата му не покриваше нейната, тя щеше да изпищи.
Тогава дойде собствената му кулминация, обливайки утробата й, докато той се отпускаше върху заситеното й тяло. Не можеше да се помръдне, да мисли, да диша. Екстазът се забиваше дълбоко в него, отнемайки чувствителността му. Той се свести полека, после се отмести от нея и пак я прегърна.
— Трепериш — прошепна той след няколко мига, докато я притискаше към себе си. — Не съм те наранил, нали? Толкова те исках, може би съм бил твърде груб.
Уилоу поклати отрицателно глава.
— Не можеш да ме нараниш. Просто се страхувам за тебе. След като заминах, предположих, че си приел моя дар за живот и след време ще забравиш, че съществувам.
Телата им бяха така силно притиснати едно о друго, че той усещаше как сърцето й бие в ритъма на неговото.
— Как бих могъл да те забравя? Каза ми, че ме обичаш. Сериозно ли говореше?
Гласът й трепна в изненада.
— Чул си ме? Не бях сигурна. Да, говорех сериозно. Само една влюбена жена би могла да пожертва доброволно свободата си. Исках да живееш, Тарик. — Тя замълча, взирайки се в очите му. — Защо дойде в Истанбул? Защо рискуваш всичко, за да дойдеш при мене?
— Само влюбен мъж доброволно би се отказал от живота си — отвърна той, връщайки й думите.
Тя замълча.
— Обичаш ли ме?
— Нали ти го казах току-що? Ти си врязана в сърцето ми. Имам нужда от тебе, както имам нужда от храна и от въздух. Никога не съм се чувствал така досега. Ти си моето сърце, моята душа, моят живот.