— Обичаш ли ме? — повтори Уилоу.
— Да го повторя ли на турски? Или на френски?
— Не, разбирам прекрасно английски.
Тя погледна през прозореца към сипващата се зора; ръцете й го стиснаха отчаяно.
— Времето ни изтича. Може би трябва да ми кажеш какъв е планът ти да ме изведеш оттук.
— Ще те изведа оттук и ще минем по покривите. Конете ни чакат зад оградата на сарая, за да ни откарат до кораба ми. Щом всичко стане както аз го искам, ще пратя вест на Кемал.
Страх оцвети думите на Уилоу.
— По покривите ли?
— Не се бой, любов моя. Двамата с Мустафа умеем да стъпваме добре. Ще се справим прекрасно.
— Ами ако нещо се обърка? Ако Ибрахим прати да ме повикат, преди… — тя преглътна, не можейки да продължи.
— Тогава двамата с Кемал трябва да намерите начин да го измамите. Един или два дни са всичко, което ми трябва, за да задвижа плана си.
— Ще се моля за успеха ти — прошепна Уилоу. — Има ли време пак да се любим?
— Ах, сладка моя, няма нищо по-хубаво от това.
Този път започна да се люби с нея по-бавно, проточвайки удоволствието й, галейки и милвайки я с ръце, уста и език. Когато тя го замоли да свърши, той я вдигна върху себе си, но когато се приготви да влезе във влажния й център с един дълъг тласък, тя се изплъзна и хвана члена му с две ръце. После сниши глава и прокара език нагоре-надолу по набъбналата му дължина, преди да поеме главичката в устата си и да оближе росата от нея с езика си.
Тарик усети полъха на рая; беше на една ръка разстояние. Силни усещания пулсираха през него, докато Уилоу го дразнеше и засмукваше. Но той не беше от камък и твърде скоро почувства как краят наближава. С дрезгаво проклятие я повдигна, разтвори краката й и полека я спусна върху пулсиращия си член.
Задуши виковете й с устата си, докато водеше и себе си, и нея към върховната, разтърсваща кулминация.
17
Уилоу спеше в прегръдките на Тарик, докато той наблюдаваше как нощното небе полека посивява, отчайващо съзнавайки как минава времето. На стълбите се чуха стъпки.
— Принц Тарик, време е — подвикна тихо Кемал отвън. — Господарката Уилоу трябва да тръгва.
— След малко — отговори Тарик.
Вгледа се в Уилоу, съзнавайки, че сега трябва да се разделят за кратко, но не искаше още да я буди. Здравият разум обаче надделя и той тихичко я повика по име.
Уилоу се раздвижи, но не се събуди. Той се наведе и я целуна по устните. Тя се усмихна и отвори очи.
— Сънувам ли?
— Не, любов моя, тук съм и ти си в ръцете ми. Но е време да се връщаш в харема. Кемал те чака.
— Кога ще те видя пак?
— Скоро, обещавам. Позволи ми да ти помогна с ризата и кафтана.
Той надяна двете дрехи през главата й и постави чехлите така, че тя да може да пъхне краката си в тях.
После бързо се облече и я отведе към ходника. Уилоу се обърна към него сломена.
— Ами ако…
Той спря думите й с целувка.
— Не, не мисли за това. Нищо няма да се обърка. Върви. Чакай Кемал да те осведоми кога ще тръгнеш.
Панелът се отвори и той я загледа как слиза по стълбите, а умът му вече предвкусваше деня, когато Уилоу щеше да бъде свободна да решава бъдещето си. Ако искаше да се върне в Англия, той щеше да я откара благополучно до дома й и щеше да тъгува за нея до края на живота си. Но ако пожелаеше да остане с него на Липси, той се закле, че ще се ожени за нея и ще се откаже от пиратството и от вендетата си срещу Ибрахим.
Когато тя стигна най-долното стъпало, се обърна и му махна. Той също й махна, после панелът се затвори. Пурпурни линии оцветяваха източния хоризонт, когато Тарик се покатери на перилата на балкона и посегна към най-близкия покрив. Започна да прескача уверено от сграда на сграда, за да стигне до стената, която обграждаше сарая, и да се прехвърли през нея. Продавачите вече отваряха сергиите си на пазара, когато той стигна в стаята си в хана „Седемте воала“. Мустафа го следваше отблизо, но без той да разбере.
Внезапно усетил, че го следят, Тарик хлътна в една пресечка. Когато Мустафа мина покрай него, той излезе насреща му.
— Какво правиш?
— Пазя ти гърба.
Тарик изсумтя раздразнено.
— Не съм те молил да ме защитаваш.
Мустафа вдигна рамене.
— Където си ти, там съм и аз.
Тарик погледна към небето.
— Патрулът скоро ще излезе. Намери Юсуф и елате да се видим в кафенето по пладне. Знаете в кое. Трябва да действаме бързо, преди Ибрахим да си е спомнил за Уилоу.
Мустафа кимна и изчезна в мъгливата утрин. Тарик продължи към хана. Щом стигна в стаята си, се стовари на леглото за няколко часа много необходим сън.