Косата й я нямаше! Ума я беше остригала, докато е спала. Не беше останало нищо, само крайчето на плитката й. Тя се надигна и се хвърли към Ума. Наложницата се отскубна от Али Хара, вдигайки ръце, за да се запази от яростта на Уилоу. Али Хара пристъпи между двете жени.
— Вещица! — извика Уилоу. — Виж какво ми направи.
Ума се усмихна.
— Без коса моят господар няма какво да ти хареса. — Вдигна дългата плитка на Уилоу и й я хвърли. — На ти! Може би Али Хара ще направи чудо.
Извърна се и избяга навън, заливайки се от смях.
Уилоу вдигна отрязаната плитка, очите й плувнаха в сълзи. Не смееше да погледне в сребърното огледало, страхуваше се от това, което щеше да види там. Сигурно изглежда като изрод.
— Още си красива, господарке — успокои я Али Хара. — Със или без коса, красотата ти няма равна.
Внезапно Кемал нахлу в стаята.
— Какво се е случило? Господарката Ума излетя оттук, сякаш кучета я гонеха по петите.
Уилоу вдигна отрязаната си плитка, не можейки да каже и дума.
— Господарката Ума ли го направи? — запита Кемал.
— Да — отвърна Али Хара. — Влязла в стаята, докато господарката Уилоу спяла.
— Къде беше, когато е станало това? Така ли пазиш господарката си?
Али Хара наведе глава.
— Излязох само за малко, да се облекча. — Закърши ръце. — Не биваше да се случва.
Изведнъж Уилоу се свести. Това не беше краят на света. Косата й щеше да порасне. Можеше да бъде много по-лошо. Ума можеше да забие ножиците в сърцето й.
Изтривайки очи, тя си пое дълбоко дъх.
— Добре съм. Това е само отрязана коса, тя ще порасне. Али Хара беше чудесен, както и ти, Кемал. Не се обвинявайте заради това.
— Все пак господарката Ума ще бъде наказана — обяви Кемал. — Ще се покае заради греховете си, когато усети бастонадата по стъпалата си. Няма да може да ходи дни наред.
Уилоу трепна.
— Не, Кемал, не я наказвай. Малко жени тук ме харесват. Ако накажеш Ума, това може само да направи враговете ми по-решителни. Хатидже ме ненавижда, харесва Ума. Дано скоро да се махна.
— Ако Аллах желае, ще получим известие от принц Тарик още днес — каза Кемал.
— Ето, вземи я — каза Уилоу, подавайки отрязаната си плитка на Кемал. — Не мога да я гледам.
Кемал наклони глава и я заразглежда с око на познавач. Косата, останала на главата на Уилоу, лишена от тежината си, се виеше в купчина непокорни къдрици. Широка усмивка озари тъмното му лице, разкривайки два реда бели зъби.
— Изглеждаш възхитително, господарке.
Ръцете на Уилоу посегнаха към главата й, но намериха само безпорядък от непокорни къдрици.
— Шегуваш се, Кемал, но във всеки случай ти благодаря. Кемал посегна към сребърното огледало и го вдигна пред очите й.
— Виж се, господарке. Косата сама по себе си не прави жената красива.
Уилоу погледна отражението си в огледалото. Отначало шокът да се види без красивата си дълга коса изкара още сълзи на очите й. Но, от друга страна, се поуспокои. Колкото повече се вглеждаше в шапката от къдрици, толкова повече осъзнаваше, че не е толкова зле, колкото си го беше представяла.
— Кемал казва истината — съгласи се Али Хара. — Красотата ти не е намаляла, господарке.
Уилоу се усмихна през сълзи.
— Мислиш ли, че принц Тарик ще ме хареса така?
— Със сигурност, господарке — отвърна Али Хара.
Уилоу остана в стаята си до края на деня, не искайки да се срещне с наложниците на Ибрахим. Знаеше, че ще бъде осмяна от жените с дълги, пищни коси, и й трябваше време, за да се нагоди към промяната във външността си. Едва след като закуси на следващия ден, тя се осмели да излезе от стаята си.
Уилоу разбра веднага, че Ума е разказала за дръзката си постъпка, защото беше посрещната с хихикания и шепот. Свела ниско глава, тя седна на един диван и се опита да не обръща внимание на подигравките на жените и на презрителните им погледи. За нейна изненада една плаха девойка на име Талия седна до нея.
— Не е толкова зле — увери я тя. — Може би Ибрахим ще бъде очарован.
Уилоу й отправи топла усмивка.
— Искрено се надявам да не бъде.
— Ума не биваше да го прави. Аз бих се страхувала за живота си, ако привлека вниманието на султана — каза тихо Талия. — Още не са ме викали в спалнята му. Но Хатидже ме харесва; може би ще ме пази от гнева на Ума.
Внезапно Талия скочи.
— Ума гледа насам, трябва да тръгвам. Моля те, прости ми.
И избяга сред шумолене на поли.
Ума пристъпи към Уилоу и седна до нея със самодоволна усмивка.
— По-грозна си; отколкото си представях — измърка тя. — Ибрахим ще загуби интерес веднага щом те види.