Выбрать главу

Уилоу позволи на Кемал да я съблече и да я изкъпе, все още зашеметена от учудващия обрат на събитията. Знаеше, че баща й е фаворит на кралицата, и трябваше да знае, че той ще използва тяхното приятелство, за да поиска кораби и хора и да дойде да я спаси. По някакъв начин беше проследил пътя й до харема на Ибрахим.

След като се изкъпа, Хатидже й донесе дрехи, ушити по западна мода.

— Откъде я намерихте? — запита Уилоу, опипвайки тънката материя на скромната зелена рокля. — Изглежда по моя мярка.

— Казаха ми, че английският пратеник я е донесъл — отговори Хатидже. — Един от неговите стражи я дал на страж от двореца и той я донесе, докато ти се къпеше.

— Можеш да излезеш — каза Кемал на Хатидже. Обърна се към Уилоу: — Седни, господарке, и ме остави да ти изчеткам косата. Ако пратеникът наистина е баща ти, ще искаш да изглеждаш добре.

— Баща ми е, Кемал. Знаех си, че ще ме намери. — Докосна подстриганите си къдрици. — Надявам се да ме познае.

— Ако е баща ти, ще те познае — увери я Кемал.

Уилоу въздъхна.

— Надявам се да си прав. И се моля той да има властта да поиска освобождаването и на Тарик.

— Това, което искаш, не е възможно, господарке. Ибрахим иска смъртта на принца и нищо, което баща ти би могъл да каже, няма да го разубеди. — Той е непоколебим.

— Размирици преди екзекуцията може да улеснят бягството му, но не можем да бъдем сигурни, че Мустафа и Али Хара ще успеят да уредят нещо за толкова кратко време.

— Мустафа може и ще спаси Тарик — каза Уилоу с повече увереност; отколкото изпитваше.

Кемал продължи да сресва косата на Уилоу, докато Хатидже не дойде, за да каже, че султанът вика Уилоу в покоите си.

— Аз ще придружа господарката Уилоу — каза Кемал.

Коленете й трепереха, докато Кемал я извеждаше от харема. Двама стражи тръгнаха след тях, но това само подсили нервността й. Ами ако англичанинът не е баща й? Тази мисъл беше непоносима. Трябваше да бъде баща й, сигурно тъкмо той беше дошъл да я отведе у дома.

Вратата на вътрешните покои на Ибрахим се извиси пред нея. Кемал почука. Вратата се отвори незабавно. Уилоу се поколеба един миг, преди да прекрачи прага. Сърцето й едва не спря, когато видя един мъж да става от стола си и да се взира в нея. Вик излезе от устните й; баща й никога не беше изглеждал толкова красив… и пристигнал толкова навреме. Сълзи замъглиха очите й.

— Татко!

Лорд Брамстън и Уилоу се спуснаха едновременно един към друг.

— Дъще!

Уилоу се затича. Брамстън спря на място и протегна ръце. Уилоу се втурна в прегръдките му, сподавяйки едно ридание, когато ръцете му я притиснаха здраво.

— Ти дойде! — изхлипа Уилоу.

— Мислеше, че няма да дойда ли? Отне ми доста време, за да те проследя дотук, но не се отказах. Майка ти почти беше изпаднала в отчаяние, когато й казах, че корабът, който те е откарвал към дома, е бил нападнат от пирати.

Уилоу се отдръпна, взряна в очите на баща си.

— Казал си на мама?

— Да, Спрях в Марсилия, преди да отплавам за Истанбул. Тя настоя да дойде с мене.

— Мама е тук?

— Не в сарая, разбира се, но ни чака на „Бриз“.

— Както можете да видите, дъщеря ви е жива и здрава — каза Ибрахим, прекъсвайки разговора им.

Брамстън се вгледа продължително в дъщеря си и ахна:

— Какво се е случило с красивата ти коса?

Ръката на Уилоу докосна главата й.

— Това е дълга история.

Брамстън махна пренебрежително с ръка.

— Не е важно, скъпа. Искам да те кача на кораба, преди султанът да е променил намеренията си.

Той се обърна към Ибрахим.

— С ваше разрешение, Ваше величество, ще тръгна заедно с дъщеря си.

Ибрахим отправи суров поглед към Уилоу, после махна с ръка.

— Вземете си я, лорд Брамстън. Тя ми причини само безпокойства.

Брамстън не се забави — поклони се, хвана Уилоу за лакътя и я поведе към вратата и към свободата. Но тя имаше други идеи. Нямаше да тръгне наникъде без Тарик.

— Не, татко, почакай!

Изумен, Брамстън я изгледа озадачено.

— Какво има, Уилоу? Бавенето в двореца не е добра идея.

— Отказвам да тръгна без Тарик.

— Тарик? Кой е Тарик? Защо е важен за тебе?

Ибрахим изсумтя неприязнено.

— Дъщеря ви говори за предателя Тарик, моя брат и неин любовник.

— Какво, по дяволите, казва той? Мислех, че сте купили дъщеря ми за вашия харем. Къде е мястото на брат ви в картината?

— Брат ми е пират, разбойник. Сега е в тъмницата ми и очаква екзекуцията си.

— Татко, моля те, не позволявай да убият Тарик! Не мога да понеса това.

— Онова, което каза султанът, истина ли е, Уилоу? Принц Тарик твой — той се задави от думата — любовник ли е?