Той се взря в часовника си и се изправи.
— Съжалявам, но трябва да тръгвам. Има някои по-важни дела, които трябва да свърша.
Винсънт го стрелна с очи.
— Естествено, разбирам. Благодаря ви, че се отбихте при мен.
— Удоволствието беше мое — Юсеф го погледна. — Яхтата ще бъде в залива пред хотела. От десет и половина нататък на кея на „Карлтон“ ще има много моторни лодки, които могат да ви превозят до яхтата. По което и да е време след този час ще бъдете добре дошли.
Келнерът се появи със сметката. Юсеф я подписа, а Винсънт стана на крака. Двамата мъже си стиснаха ръцете, Юсеф напусна бара, а Винсънт си поръча още едно уиски.
Когато излезе от хотела, Юсеф забеляза, че колата на Джордана я няма. Сведе очи към часовника „Пиаже“ на китката си. Минаваше осем. Спусна се надолу по стъпалата и сви към „Мартинес“.
Любопитните вече се събираха. Всяка вечер през следващите няколко седмици щеше да има неистови сцени, когато хората се стичат отвсякъде, за да зяпат знаменитости и филмови звезди. Той мина бързо през тълпата, без да поглежда наляво и надясно. Оставаше му още поне един час, преди да се върне на лодката и да се срещне с Баидр.
Фоайето на „Мартинес“ не беше така претъпкано както на „Карлтон“. Отиде направо до асансьора и се качи на последния етаж. След като излезе от асансьора, тръгна по коридора към ъгловия мезонетен апартамент. Натисна звънеца. Отвътре се чу мек приглушен звън. Почака малко, а после нетърпеливо натисна звънеца отново.
През затворената врата се чу дрезгав и плътен глас.
— Кой е?
— Аз съм. Отвори.
Чу как се сваля веригата, а след това вратата се отвори и се показа висок и рус млад мъж. Той свирепо се втренчи в Юсеф.
— Закъсня — обвини го. — Обеща, че ще дойдеш преди час.
— Казах ти, че имам малко работа — обясни Юсеф, мина покрай него и влезе. — Трябва да работя, за да живея, нали знаеш.
— Лъжеш! — Докато младият мъж затваряше вратата, гласът му звучеше гневно. — Бил си с Патрик.
— Обясних ти, че Патрик е в Париж — възрази Юсеф. — Не го искам тук.
— Той е тук — настоя твърдо младият мъж. — Следобед го видях в самолета. Беше с онзи англичанин — собственик на универсални магазини.
Юсеф мълчеше и сподавяше яда, който се надигаше в него. Беше дал на Патрик изрични указания да стои в хотела и да не излиза до утре.
— Кучка такава! — изруга той. — Като го видя, Ще го подредя аз него!
Той стигна до масата, където бяха строени бутилки. В кофичката с лед имаше отворено шампанско „Дом Периньон“. Сипа си една чаша и се обърна към младия мъж.
— Искаш ли вино, скъпи?
— Не — младият човек беше мрачен.
— Хайде, Жак — каза Юсеф помирително. — Не се дръж така. Знаеш какви планове имам за теб.
Жак го погледна за първи път, откакто беше влязъл.
— Кога ще се срещна с нея? — запита той.
— Довечера. На яхтата — отвърна Юсеф. — Всичко е уредено.
— С теб ли ще тръгна? — поинтересува се Жак. Юсеф поклати глава.
— Не. Ти дори не ме познаваш. Ако тя заподозре, че сме приятели, нямаш пукнат шанс. Така съм наредил, че ти да придружаваш принцеса Мара на партито. Тя ще те представи на домакинята.
— Защо Мара? — запротестира Жак. — Знаеш, че не мога да я понасям.
— Но тя ще постъпи така, както й кажа — отговори Юсеф с равен глас. — По някое време вечерта ще отведе Джордана настрани и ще й разправи колко добър си в леглото и какъв страхотен член имаш.
Жак го погледна.
— И това ще накара дамата да се влюби в мене?
— Не — отговори Юсеф. — Зависи от тебе. Джордана все още е достатъчно американка, за да й на прави впечатление, когато жена с такъв опит като Мара те препоръчва. Освен това Джордана е луда по мъжките членове.
По-младият мъж помълча, после пристъпи до масата и си наля чаша шампанско.
— Надявам се, че си прав — каза и отпи. — Но какво ще стане, ако там има някой друг, от когото тя се интересува?
— Имаше — обясни Юсеф. — Разбрах го от екипажа на яхтата. Но доколкото познавам Джордана, тя се е освободила от него, тъй като не иска да има усложнения, когато съпругът й е тук.
— А ако не ме хареса? — запита Жак.
Юсеф се усмихна и остави чашата си. Отиде до младия мъж и развърза колана на хавлията му. Тя се разтвори. Юсеф взе пениса на Жак в ръката си и леко го погали.
— Двайсет и пет прекрасни сантиметра — измърмори той. — Как няма да го хареса?
ТРЕТА ГЛАВА
Щом самолетът спря на западния край на летището близо до склада, телексът веднага започна да трака. Дик Каридж освободи колана и отиде до машината. Изчака го да спре и тогава скъса съобщението, седна на бюрото и разтвори тетрадката с кодовете, която винаги носеше със себе си.