— Съжалявам, че закъснях, но ми беше трудно да се измъкна толкова рано.
— Нямаше да те безпокоя, ако не беше важно.
— Разбирам. — Келнерът донесе питието и отново изчезна. — Какво става? — запита.
— Много неща — отговори той тежко. — Може би най-лошото е, че има опасност от заобикаляне на ембаргото.
Тя отпи от колата без да коментира, погледът й беше втренчен в лицето му.
— Съединените щати упражняват голям натиск, за да повлияят на хора като баща ти. Заплашват с конфискация на инвестициите им в Щатите.
— Не съм забелязала нещо подобно. През целия ден съм в офиса. Чета почти всяко листче, което пристига.
— Те не са глупави. Някои неща не се пишат на хартия. Но все пак заплахите съществуват и баща ти им отговаря.
— Как? Баща ми няма нищо общо с разпределението на петрола.
— Но влиянието му в Съвета е голямо. Рано или късно ще се вслушат в неговото мнение и на други такива като него.
Тя запали цигара и вдъхна дълбоко.
— Нещата всъщност не са такива, каквито изглеждат, нали?
Али Ясфир кимна.
— Може да се наложи да предприемем акция по-скоро отколкото си мислехме.
Тя бавно изпускаше дима през устата си.
— Не си ли се променила? — запита той бързо. — Все още ли вярваш в същите неща?
— Не съм се променила. Как бих могла? Все още си спомням колко жестоко постъпиха с нас израелските самолети. Пред мен са мъртвите тела и лица на моите приятели. Видях с очите си непровокираното варварство на израелците. Няма да се отметна от становището си към тях, докато всички те не измрат.
Той леко се отпусна.
— Опасявах се, че американският ти любовник може да е променил схващанията ти.
Тя твърдо срещна погледа му.
— Той не е мой любовник — каза студено. — Аз го използвам, за да имам достъп до бизнеса на баща ми.
— Тогава знаеш за нареждането да се спрат доставките от „Арабски кукли“?
— Да.
— Знаеш ли защо?
— Не съм сигурна, но подозират, че Зиад взима пари и от другата страна. Сега разследват, за да разберат дали е вярно.
— За нас е много важно тези доставки да продължат. Това е главният ни източник на американски долари. Смяташ ли, че имаш достатъчно влияние над американския си приятел, за да се анулира това нареждане?
— Не знам — каза тя със съмнение. — Баща ми го инструктира да спре доставките. — Погледна го. — Ако говоря направо с баща си?
— Не. Баща ти няма представа за тях. Ако сведенията му бяха сигурни, щеше да ги спре. Той по-рано ни отказа.
— Тогава не съм наясно какво да правя.
— Вероятно би могла да убедиш американеца да докладва на баща ти, че няма проблем с доставките и че Зиад не получава пари от тях.
— Вярно ли е?
— Разбира се, че не — заяви Ясфир сопнато. — Не бъди толкова наивна. Как си мислиш, че можем да привлечем към сътрудничество свиня като него, освен чрез подкуп? Можеш да кажеш на приятеля си, че току-що си научила как „Арабски кукли“ е притежание на твои приятели и ти не би искала да ги тревожиш.
— Смяташ ли, че той ще повярва?
— Кой би могъл да каже? Ти най-добре трябва да знаеш какво влияние имаш над него.
Едва забележима усмивка се появи на устните й.
— Би могъл да го направи. Бяхме заедно поне четири пъти на ден докато баща ми беше в Гщаат. Като луд е. Не ме оставя.
— Ако това е вярно, тогава не би трябвало да имаш трудности с него.
— А ако откаже?
— Ще го заплашиш, че ще отидеш при баща си и ще му разкажеш за отношенията ви. — Забеляза изумлението на лицето й и бързо добави: — Но това е за в краен случай. Засега само го помоли. Утре ще се срещнем пак по същото време и ще ми съобщиш отговора му.
— Нещо друго?
— Засега не.
— Колко трябва да остана тук? — запита тя. — Не изкарах цялото обучение само за да стана секретарка. Кога ще имам възможност да извърша нещо истинско?
— Тъкмо сега правиш нещо много важно за нас. Но другото може да дойде по-скоро, отколкото си мислиш.
След като специалният пратеник на консулството си тръгна от офиса, Каридж погледна часовника. Седем часът. Отвори чекмеджето на бюрото и извади специалния ключ за куриерската чанта. Вероятно бе нещо много важно, щом го изпращаха в заключена дипломатическа чанта с последния самолет за деня от Бейрут.
Вътре имаше само папка с един-единствен лист хартия. Отгоре с главни червени букви беше изписано ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД „АРАБСКИ КУКЛИ“.
Отвори папката и бързо започна да чете. Съдържанието беше кратко и отговаряше точно на въпроса. „Арабски кукли“ беше прикритие на синдиката на наркотиците. Сред притежателите му бяха американски мафиот, френски корсиканец — известен оператор на хероиновите рафинерии и двама ливанци — единият с широки връзки сред производителите на мак в Ливан и в Турция, а другият — банкер, който представяше различни федаински групировки в много от финансовите им сделки.