Ала възнаграждението, което се изплащаше за доставките, беше впечатляващо. Бяха намерили законен износител да вкарва за тях наркотиците в Съединените щати, тъй като БИРИС не само осигуряваше превозвача, но като брокер с разрешение от американската митница разтоварваше доставките и ги изпращаше директно на консигнатора в Ню Йорк. Въпреки че нюйоркският консигнатор бе добре известен американски вносител на играчки на едро, той не се съмняваше, че имат подходяща договореност за внасяне на доставките в Щатите.
Каридж вдигна телефона и поръча разговор с Директора на БИРИС в кантората на параходното Дружество в Бейрут. Имаше още нещо, което трябваше да провери.
Директорът се обади от другата страна на линията, разлигавен от радост, че лично му се обажда Изпълнителният помощник на мистър Ал Фей. За първи път разговаряше с някой по-високостоящ в йерархията от Юсеф. Беше много любезен.
Не, лично той не знаел нищо за „Арабски кукли“, само че хората там са много вежливи и че плащат навреме. Би желал всичките му клиенти да се издължават така точно като тях, но нали знаете какви са.
Дик изрази съчувствие към него и каза, че мистър Ал Фей е в течение на проблемите му и ги разбира. После попита как получават сметките — кой от агентите им ги разписва.
Директорът се извини. За съжаление никой от хората му не знаел достатъчно за тези сметки. Той имал пълно доверие на мистър Зиад, който уреждал всичко в Париж. На тях оставало само да ги придвижват. Специално внимавали клиентът да получи най-доброто обслужване. Хубави сметки като тези рядко пристигали.
Дик му благодари и затвори телефона. Недоумяваше дали Юсеф бе запознат със съдържанието на доставките. Трудно му беше да повярва, че Юсеф би действал срещу волята на Баидр. Особено след случилото се с Али Ясфир в Кан през лятото той много добре знаеше, че Баидр бе отказал да служи като преден пост на нелегалната дейност на федаините независимо колко достойни за уважение смятаха те мотивите си.
Все пак имаше само един начин сделката да е била сключена. Някой трябва да се е свързал с Юсеф. Мислеше си доколко Юсеф познава Али Ясфир. Опита да си спомни дали не ги е виждал заедно в Кан, но единственото, което му идваше наум бе, че по негова молба Юсеф предаде поканата на Баидр на Ясфир за партито на яхтата.
Тъкмо заключи папката в сейфа, когато се върна Лайла. Вдигна поглед към нея с мисълта, че още на другата сутрин трябва да позвъни на Баидр.
— Нещо случило ли се е? — запита бързо Лайла. — Имаш много сериозен вид.
— Много неща са ми на главата — И принудено се усмихна. — Как са приятелките ти?
Тя отвърна на усмивката му.
— Глупави момичета. В училище правеха добро впечатление, но сега имам чувството, че съм ги надраснала. Говорят само за момчета.
Той се засмя.
— Струва ми се нормално.
— Но те само за това мислят.
— А ти за какво мислиш?
Тя се приближи до бюрото, наведе се над него и лицето й почти докосна неговото.
— Да се любя с теб — отвърна.
ШЕСТА ГЛАВА
Баидр отговори на телефона, гласът му звучеше весело.
— Добро утро, Дик.
— Добро утро, шефе. Как е там горе?
— Направо прекрасно. На момчетата много им харесва. Трябва да ги видиш на ски. Като че са се родили с тях.
— Хубаво — каза Дик. — Налага се да поговорим по работа. Устройството включено ли е?
— Не — отговори Баидр. — Обади се след десет минути. Дотогава ще го включа.
Дик затвори телефона и провери дали неговото устройство е включено в линията. Леко побутна плъзгача и светна червена лампичка. Работеше. Изключи го. Това заглушително устройство бе специално направено, така че ако някой случайно се намесеше в линията, нямаше да чуе друго освен неразбираеми звуци.
Спомни си предишната нощ. Аферата с „Арабски кукли“ ставаше все по-странна. Възникваше и ново усложнение. Съвсем неочаквано Лайла прояви изненадващ интерес към въпроса.
Тя поведе разговора заобиколно, чисто по арабски. Лежаха голи в леглото му, пушеха хашиш, след като се бяха любили. Той усещаше как потъва в мъгла.
— Мисля си дали ще можем да се срещаме така, когато баща ми се върне — започна тя.
— Ще намерим начин.
— Няма да имаш време. Когато той е тук, ти нямаш минута свободна.
Той не отговори.
— Понякога дори си мисля, че ти повече му робуваш и от Джабир.
— Не е толкова лошо.
— Достатъчно лошо е — каза тя и очите й като че се насълзиха.