— Хайде, стига — обади се той и протегна ръка към нея.
Тя положи глава на гърдите му.
— Започвам да свиквам с теб, започвам да откривам колко си прекрасен.
— Ти самата си прекрасна.
— Искам да ти доверя нещо.
— Никакви такива.
Но тя продължи.
— Ти си първият истински мъж, с когото съм била. Всички останали бяха просто момчета. Никога не съм се чувствала с тях така, както с теб.
Той не отговори.
— И с теб ли е така? Същото ли изпитваш с жена си, както с мен?
Той си спомни жена си и синовете си, които бяха на шест хиляди мили и съвестта го загложди.
— Не е честно — възпротиви се той.
— Съжалявам, глупаво беше от моя страна. Няма повече да ти задавам такъв въпрос. — Взе цигарата от пръстите му. — Дай да си дръпна.
Наблюдаваше я как вдъхва сладкия аромат. След малко му я върна. Той я пое и постави в пепелника. Обърна Лайла по гръб и плъзна устни надолу.
Тя тихо стенеше, а ръцете й притискаха лицето му към тялото й.
— В името на Аллах, колко ми харесва. — Вдигна лицето му така, че да може да го гледа. — Знаеш ли, че ти си първият мъж, който ме лиже?
Той поклати глава.
— Никое момче, с което съм била, не ми е правило това. Но всичките бяха араби. Арабите са мързеливи любовници. Мислят само за собственото си удоволствие. Кажи ми, всички американци ли правят така?
— Наистина не знам.
— Ти искаш ли да те целуна там?
Той кимна.
— Тогава хайде — каза тя и го бутна по гръб. Взе възбудения му фалос в двете си ръце и обхвана главичката с устни. След малко вдигна глава и го погледна. — Имаш хубава пишка, знаеш ли? Дебела и прекрасна. Истински американска.
Той се изсмя на глас.
— Не се смей, наистина го мисля — каза тя сериозно. — На всички арабчета са дълги и тънки.
Той не й обясни, че може би защото момчетата са били млади и не са пораснали достатъчно.
— Само с араби ли си спала? — запита я той.
— Не, веднъж и с французин. Но беше тъмно и той толкова бързо свърши, че не успях да го видя. — Погледът й се плъзна надолу по тялото му. — Знаеш ли, ще ми липсва.
После неочаквано се засмя.
— Преди малко ми дойде много щура идея. В едно списание видях реклама за надувни кукли в истински размери. Не смяташ ли, че трябва да имам такава, която да прилича на теб? По този начин бих могла да те държа в стаята си и ако не можеш да дойдеш, ще я надувам й ще бъдеш при мен.
— Наистина е щуро. — Той се засмя.
— Обзалагам се, че ще накарам приятелите ми в „Арабски кукли“ да ми направят една — каза.
Предупредителната камбанка в главата му зазвъня високо и силно.
— Не мисля, че те се занимават с такива неща — отговори той.
— На мен могат да ми изработят. Бащата на Сам Мафрад е собственик на компанията, а той е близък приятел на бащата на майка ми.
Мафрад беше ливанският банкер, който представяше Ал-Иквах и вероятно дядо й го познаваше. Ливанските банкери са здраво свързана общност. Но следващият въпрос го накара да отхвърли каквото и да е съвпадение.
Седнала в леглото, тя запита, сякаш току-що й бе хрумнало:
— Това не е ли компанията, с чиито доставки баща ми не иска да се занимава?
Той кимна.
— Не може да го направи. Те са наши стари приятели. Много ще се разстроят.
— Тогава го кажи на баща си. Сигурен съм, че ако знае, не е изключено да размисли.
— Не, не мога. Ти му кажи. Не обича никой да го поучава как да постъпва.
Той мълчеше.
— Ти си способен да направиш нещо. Би могъл да сложиш окей на пратките.
— А баща ти? Нали ако открие, ще ме навре в кучи гъз.
— Няма да разбере. Просто не му показвай доклада. Той има толкова грижи, че няма и да се сети за това.
— Не мога да го направя.
— Защо не? Наистина ще му направиш услуга. Семействата ни са близки от години и ще му спестиш много притеснения.
— Не мога. Нямам това право.
— Тогава го направи заради мен. Ако татко открие, ще му кажеш, че аз съм те накарала. Аз само се опитвам да избягна разправии между семействата.
— Съжалявам — заяви той твърдо. Изведнъж тя се разяри. Измъкна се от леглото и застана пред него.
— Държиш се с мен, все едно съм някаква глупачка! — развихри се тя. — За ебане — ставам, а за друго не!
— Хей, почакай — каза той помирително. — Не мисля нищо подобно. Много уважавам мнението ти. Не де съмнявам, че си права, но ти ме караш да извърша нещо, за което нямам пълномощия. Но ще направя нещо друго. Утре ще предам на баща ти какво си ми казала и той ще одобри доставките.
— Нямам нужда от твоите услуги! — сряза го тя. — Не искам да му казваш нищо, разбираш ли? Нищо!
— Няма, щом не искаш.
— Това искам. Ако има нещо за казване, ще му го кажа аз.