— Това ще му хареса — отбеляза Каридж.
Усещайки, че разговорът придобива поверителен обрат, Юсеф си позволи да премине към приятелски тон.
— Върху какво се гради интересът на шефа към „Арабски кукли“?
Дик продължи в същия дух:
— Наистина не знам. Не ми каза. Но ти го познаваш така добре, както и аз. Интересува се от всеки нов бизнес, който има мирис на пари. Вероятно иска да се включи.
— Според всичко, което съм чул, става дума за дребна операция. Не смятам, че е достатъчно голяма за него.
— Ако стане въпрос за това докато си там — продължи Дик нехайно, — можеш да му разкажеш.
— Добра идея. — Дик почти почувства как задейства мисълта на Юсеф. — Тук имам да свърша няколко неща. Кажи на шефа, че ще пристигна по някое време вечерта.
— Ще му предам — отговори Дик и затвори телефона.
Секретарката влезе в стаята с още една чаша кафе.
— Отвън е мис Ал Фей — каза, слагайки подноса върху бюрото му. — Пита дали ще имате време да я приемете тази сутрин?
— Нека влезе — отвърна Дик. Изглежда, Лайла е намислила нещо, мислеше си той, докато си сипваше кафе. Обикновено сутрин не идваше в офиса.
Тази сутрин тя повече от друг път имаше девически вид. Застана колебливо пред бюрото му.
— Няма да ти отнема много време.
— Не се притеснявай. Искаш ли кафе?
— Не, благодаря. Дойдох специално, за да ти кажа, че съжалявам за снощи.
— Забрави го. Аз вече го забравих.
— Не, наистина — продължи тя настоятелно. — Държах се като разглезено дете. Нямах право да те разпитвам за тези неща. Не искам нищо да се променя между нас.
— Бъди спокойна.
— Честно?
— Честно — отговори той.
Забеляза, че си отдъхна, в очите й се таеше странно тържество.
— Довечера да дойда ли при теб? — запита тихичко.
— Ще ми е много мъчно, ако не дойдеш.
— Обещах на едни приятели да вечерям с тях. Ще свърша колкото се може по-бързо и ще се прибера.
— Ще те чакам.
Тя заобиколи бюрото, взе ръката му и я притисна до гърдите си.
— Не знам как ще изчакам до довечера — каза. Телефонът звънна. Той изтегли ръката си от гърдите й и я сложи върху слушалката.
— Страхувам се, млада госпожице — каза шеговито-сериозно, — че и двамата ще трябва да изчакаме. — Вдигна слушалката. — Момент — изрече. Покри микрофона с ръка и вдигна поглед към нея. — Както виждаш, имам работа.
Тя го целуна леко по устните и се отправи към вратата. По средата на пътя се спря, като че ли я бе осенила някаква мисъл.
— Между другото, няма да споменаваш на баща ми нищо, нали?
— Няма — отговори той, все още затиснал слушалката с длан.
— Добре. — Тя му изпрати въздушна целувка. — До довечера.
Той задържа усмивката върху лицето си, докато вратата се затвори след нея, но когато освободи микрофона, придоби загрижен вид.
Някъде дълбоко в себе си беше сигурен, че нещо не е наред. Никак.
СЕДМА ГЛАВА
Баидр вдигна телефона. Гласът на Юсеф звучеше весело.
— В хотела съм тук, в градчето, и имам нещо много специално за теб от Париж — каза. — Ще дойдеш ли да вечеряме?
— Едва ли ще мога.
— Шефе, познаваш ме. Когато казвам, че е нещо специално, наистина е така. Има невероятно тяло и е луда, абсолютно луда. Няма нещо, за което да си помислиш, и тя с удоволствие да не го направи.
— Отлага се. Друг път. Някои хора ще дойдат тук на вечеря.
— Може би сутринта.
— Също изключено. Тук в къщата имам няколко срещи сутринта.
— Тогава кога искаш да ме видиш? — запита Юсеф. — Утре на обяд?
— Целият ден съм зает. Трябва да стане довечера.
— Довечера? — загрижена нотка се появи в гласа на Юсеф.
— Да. Гостите сигурно ще си тръгнат до среднощ. Бъди тук в дванайсет и половина, да речем.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш? — предложи Юсеф. — Момичето ще се разочарова много. Казах й колко си страхотен.
— Купи й нещо от бижутерския магазин в хотела, предай й поздравите ми и й кажи, че аз съм толкова разочарован, колкото и тя.
— Окей, шефе. Довечера ще се видим. Дванайсет и половина, нали?
— Добре — заключи Баидр и затвори телефона. Все още седеше сред мрака на библиотеката, когато влезе Джордана.
— Момчетата си лягат — каза. — Питат дали ще се качиш, за да им пожелаеш лека нощ.
— Естествено — съгласи се той, изправяйки се. Мина покрай нея, но ръката й го спря.
— Има ли нещо? — запита тя, гледайки го в лицето.
— Защо смяташ така?
— Изглеждат разтревожен. Кой се обади?