— Заспиват ли?
Той се усмихна.
— Почти. Знаеше ли какво искат да ме питат?
— Не. Не ми казаха, само твърдяха, че е важно. Той тръгна по коридора към техните стаи. Тя вървеше до него.
— Казаха, че искат да живеят тук. Не желаят да се връщат в Бейрут.
Тя не отговори.
— Дори ме помолиха да преместя тук училището заедно с всички деца. — Засмя се. — Човек никога не знае какви шантави идеи хрумват на децата.
— Не са чак толкова шантави — отговори тя. — Не и когато децата знаят какво искат.
— А какво е то?
Тя го погледна в очите.
— Те те обичат — каза. — Ти си им баща и никой не е в състояние да те замени. Искат да живеят с теб.
— Не си ли им обяснила, че имам много работа? Сигурно ще могат да го разберат.
— Не е толкова лесно, колкото ти се струва — отвърна тя. — Как ще обясниш на едно дете, че слънцето на небето, на което се дължи животът, не може да ни огрява всеки ден?
ОСМА ГЛАВА
Въпреки студа лицето на Юсеф се покри с пот, докато той изкачваше стъпалата към вилата, мъкнейки тежкия куфар. Джабир отвори вратата.
— Ахлан — каза той.
— Ахлан фик — откликна Юсеф, като премина прага и положи куфара. Изправи се. — Би ли го доставил някъде, докато си тръгна? — запита.
— С удоволствие, сър — отговори Джабир. — Господарят ви чака в библиотеката. Ако обичате да ме последвате.
Юсеф свали палтото си и го подаде на Джабир, след това го сподири през голямото антре до двоична тежка дървена врата. Джабир почука леко.
— Влез — извика Баидр.
Джабир отвори вратата и я задържа, докато мина Юсеф, после тихо я затвори след него. Юсеф огледа библиотеката. Беше голяма старовремска стая с лавици за книги от пода до тавана. Баидр седеше зад бюро, с гръб към широките френски прозорци, които водеха към градината. Красива лампа с абажур върху бюрото хвърляше единствената светлина в стаята, но лицето му оставаше в сянка. Не стана, когато Юсеф тръгна към него.
— Вилата е красива — каза Юсеф. — Всъщност не съм очаквал нещо по-лошо.
— Удобна е.
— Трябваше да ме предупредиш за пътя насам.
— Юсеф се усмихна. — На места е заледен. Особено на завоите в подножието на планината.
— Не съм се сетил — отвърна вежливо Баидр.
— Забравих, че през нощта понякога пътят се заледява. Трябваше да изпратя някой шофьор.
— Няма значение. Справих се. — Седна на стола срещу бюрото. — Жалко, че не можа да дойдеш в хотела тази вечер. Момичето много се разочарова.
— Дрънкулката не я ли разтуши?
— Купих й златен часовник „Пиаже“. Той помогна.
Баидр го погледна. Не беше показал богато въображение. Но от друга страна какво да купиш на момиче в Швейцария освен часовник? Забеляза потта по лицето на Юсеф.
— Искаш ли кафе? Или пък нещо студено, шампанско?
— Няма ли друго? — Юсеф се засмя малко преждевременно.
Баидр дръпна кордата на звънеца зад гърба си. Джабир отвори вратата.
— Бутилка шампанско за мистър Зиад.
— Дик каза ли ти как се разбрахме с Майкъл Винсънт? — запита Юсеф, след като Джабир излезе за виното.
— Да. Как го убеди да се откаже от нас така лесно?
— Не беше толкова лесно. Но най-накрая го накарах да разбере, че няма да му се отрази добре, ако работата стигне до съд. Че ще му вържем ръцете за години наред и евентуално това би му коствало всичко, което досега е получил легално. После му обещах, че ще се опитаме да го наредим в другия филм и че ако правим нещо в бъдеще, непременно ще се обърнем към него.
— Отлична работа си го свършил — отбеляза Баидр.
Джабир се върна в стаята с бутилка „Дом Периньон“ в кофичка с лед и две чаши върху сребърен поднос.
— Радвам се, че си доволен — каза Юсеф, наблюдавайки как Джабир опитно отваря бутилката и налива на двамата. Слугата отново излезе от стаята и Юсеф вдигна чаша. Погледна Баидр. — Ти няма ли да пиеш?
Баидр поклати глава.
— Утре ще ставам рано. Обещах на момчетата да отида сутринта на ски с тях.
— Тогава наздраве — рече Юсеф. Изпразни чашата на един дъх и отново я напълни. — Нямах представа, че съм толкова жаден.
Втората чаша изпи по-бавно. Облегна се на стола, чувствайки се по-спокоен. Следващите думи на Баидр сложиха край на това спокойствие.
— Разкажи ми за „Арабски кукли“ — нареди. Юсеф усети как потта отново ороси челото му.
— Какво има за казване. Добри клиенти. Отделно от това много малко знам за тях.
Баидр го изгледа втренчено.
— Не ти прилича. Обикновено знаеш всичко за хората, с които имаме бизнес. Това винаги е било едно от задължителните ни правила.
— Не са особено значителни клиенти. Не виждам причини да се занимаваме с тях. Доставките им са малки, но плащат високо.