— Премии — каза Баидр. — Това не беше ли достатъчно да те накара да полюбопитстваш?
— Не, занимавах се е други по-важни дела.
— Не ти ли се стори странно, че се свързаха в Париж с теб вместо с бюрото ни в Бейрут? Във всеки случай това би било по-нормално за бизнес от такъв мащаб.
— Сметнах го просто за стечение на обстоятелствата — каза бързо Юсеф. — Срещнах онзи американец в бара на „Джордж V“ и той ми разправи за проблемите, които имал, за да уреди вноса на кукли в Съединените щати и аз му препоръчах да се свърже с представителството ни в Бейрут. Обясних, че така можем да му помогнем.
— Според представителството в Бейрут те са действали с договор за доставки, изпратен от теб. Не са контактували с никого от компанията.
Юсеф усети потта под мишниците си.
— Възможно е. Сигурно съм оставил инструкции за изпълнение на секретарката ми. Както ти споменах, не сметнах, че е достатъчно важно, за да се заема лично с въпроса.
— Лъжеш — каза тихо Баидр. Юсеф се изуми.
— Какво? Какво? — запелтечи, като че ли не беше разбрал.
— Казах: лъжеш — повтори Баидр. — Вече знам всичко за компанията. Постави ни в положение да внасяме наркотици в Съединените щати. По тази причина е възможно да загубим всичко, за което сме работили през всичките тези години. Сега искам да ми кажеш истината.
Баидр го наблюдаваше как посяга за цигара и я нали с треперещи пръсти.
— Кажи ми — рече меко, — колко ти плати Ясфир за тези пратки?
Юсеф се разпадна пред очите му. Сега вече и гласът му трепереше както пръстите.
— Той ме принуди, господарю! — извика. — Насила. Направих го само за да те защитя.
— Да ме защитиш ли? — запита Баидр с леден глас.
— Имаше един снимки, господарю. Заплашваше, че ще ги публикува.
— Кой ще повярва на снимки? Още повече ако идват от такъв източник? Защо веднага не дойде при мен?
— Не исках да те наранявам, господарю. Бяха снимки на жена ти. — Очите на Юсеф се изпълниха с истински сълзи.
— Носиш ли ги?
— Да, господарю. — Гласът на Юсеф беше приглушен. — Те са в един куфар, който оставих в антрето. Надянах се, че няма да се стигне дотам.
— Донеси ги — нареди спокойно Баидр.
Юсеф почти изтича от стаята и след малко се върна с куфара. Баидр тихо наблюдаваше, докато той го отваряше и вадеше портативно видео и американски телевизор с малък екран. Сръчно съедини двата уреда. Огледа стаята за контакт. Имаше един отстрани на бюрото. Включи шнура и постави касетата във видеото.
Поколеба се, гледайки Баидр:
— Все още смятам, че не бива да се подлагаш на това, господарю.
Гласът на Баидр беше почти свиреп.
— Пусни я!
Юсеф натисна копчето и екранът се изпълни с ярка светлина. Чу се щум от пренавиваща се лента. След малко първите неясни образи се откроиха в цвят. Юсеф настрои телевизора и изведнъж снимките се появиха във фокус.
Джордана и един мъж лежаха по гръб на легло и очевидно ги заснемаше камера отвисоко. Двамата бяха голи и си предаваха една цигара, докато явно наблюдаваха нещо на екран. За миг сцената потъна в мрак и от говорителя се чуха гласовете им. Джордана се наведе над мъжа. „Просто прекрасно“ — каза мъжът, гледайки я как се смъква надолу.
Баидр не продума, докато свърши касетата и екранът потъмня. После протегна ръка през бюрото и изключи. Изразът му беше неразгадаем.
— Виждал съм този мъж и преди. Кой е той?
— Един американски актьор — отговори Юсеф. — Рик Съливан. Истинското му име е Израел Соломон.
— Евреин?
Юсеф кимна.
— Допълнителна причина да не искам тези снимки да излязат наяве.
Изразът на Баидр все още не се променяше.
— Къде е станало това?
— На парти в дома на актьора в Калифорния, след като ти замина за Токио.
— Ясфир беше ли на партито?
— Не.
— А ти?
— Да. Придружавах Майкъл Винсънт и жена ти. Но си тръгнах по-рано, тъй като имах главоболие.
— Как се е сдобил Ясфир с тази касета?
— Не знам. Не ми каза.
— Има ли копия?
Юсеф пое дълбоко въздух. Ако Баидр повярваше на следващото му твърдение, можеше да се спаси.
— Каза, че имало и други, които щял да разпространи, ако нещо се случи с пратките.
— А защо ти остави тази?
Юсеф се поколеба.
— Не знам.
— Не ти ли предложи да ми я покажеш, ако има някакви проблеми?
— Не, господарю, вярвай ми — рече искрено Юсеф. — Само мисълта, че си повярвал как уж съм те предал, ме принуди да ти разкрия това. — Падна на колене пред Баидр, хвана ръката му и я целуна. — Заклевам се в живота на баща си, по-скоро бих умрял, отколкото да те предам. — Разплака се.
Баидр сведе поглед към него. Когато заговори, гласът му беше рязък.