— Стегни се, човече. Не плачи като жена. Юсеф се изправи, а сълзите се стичаха по бузите му.
— Трябва да чуя думи на прошка от устата ти, господарю — извика.
— Прощавам ти — каза тежко Баидр. Стана на крака и посочи към вратата. — Там има мивка. Измий лицето си. Не е редно да се появяваш в този вид пред слугите.
— Благодаря ти, господарю — страстно изрече Юсеф. Отново грабна ръката на Баидр и я целуна. — Светлината пак озари живота ми, след като падна товарът от душата ми.
Баидр го гледаше как влиза в банята и затваря вратата след себе си. Не вярваше нито дума от твърденията на Юсеф. Той бе определил присъдата със собствения си разказ. Никой освен самия него не е могъл да вземе касетата. Нямаше начин тя да попадне у Ясфир, щом не е бил на партито. Прекоси стаята тихо и отвори вратата.
Джабир седеше на пейка в коридора. Скочи на крака, когато видя Баидр. Баидр се приближи до него.
— Да, господарю?
Баидр заговори спокойно.
— Тази камилска фъшкия сериозно опетни името ни.
Погледът на Джабир се вледени, кожата се опъна на скулите му. Мълчеше.
— На миля надолу по пътя има един завой около планината, където скалата се спуска в стръмнина дълбока почти двеста метра. Много лошо, че колата му ще се хлъзне по заледения път.
Джабир кимна. Гласът му прозвуча като дълбоко ръмжене в гърлото му.
— Ще бъде истинска трагедия, господарю.
Баидр се върна в библиотеката. След малко през затворения прозорец чу, че се пали мотор на кола. Обърна се и през пердето успя да види как ланд ровъра на Джабир изчезва по улицата. Върна се при бюрото и седна уморен.
Не след дълго Юсеф се върна от банята. Изглеждаше почти окопитен. Дори тонът на гласа му показваше, че самонадеяността му се е възвърнала.
— Какво ще правим с това, шефе?
— Трябва ми време да помисля, преди да взема някакво решение. Тази вечер нищо не можем да свършим.
— И аз така смятам — каза колебливо Юсеф.
— Би трябвало да опитаме да си починем. По-добре се прибери в хотела.
Юсеф погледна видеокасетофона.
— Искаш ли взема касетата и да я пазя?
— Не. Остави я при мен. — Изправи се. — Ще те изпратя. Всички слуги си легнаха.
Едва когато мощният ланд ровър със загасени светлини изскочи изневиделица, неумолимо избутвайки малкия нает опел към пропастта, Юсеф се обърна като обезумял и видя Джабир, приведен мрачно над волана. Спомни си единственото нещо, което не биваше да забравя. Мисълта премина през ума му точно в същия миг, когато колата му проби неустойчивата мантинела, която служеше за ограждение на края на скалата, и излетя във въздуха. Не чу вика от страх, който изскочи от гърлото му, докато летеше надолу към забравата, но мисълта изгаряше мозъка му.
Джабир никога не си лягаше, докато Баидр беше буден.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Баидр седеше сам в обърнатата към градината ниша, където закусваха, четеше парижкото издание на „Хералд Трибюн“ и пиеше кафето си, когато влезе снобеещият английски иконом. Човекът се изкашля леко и Баидр вдигна очи.
В гласа на иконома, който точно отразяваше становището му, се долавяше неодобрителна нотка.
— Някакви господа от полицията желаят да се срещнат с ваше превъзходителство.
Баидр го погледна. Колкото и пъти да обясняваше на иконома, че не притежава ранг, който изисква да го наричат превъзходителство, човекът отказваше да се обръща към него другояче. Последният му работодател бил претендентът за испанския трон, а превъзходителство според него беше най-ниската степен, до която можеше да слезе след височество.
— Покани ги в библиотеката — каза Баидр. — Ще отида при тях след малко.
— Да, ваше превъзходителство. — Икономът излезе от стаята, изправил масивните си рамене, като че с тях искаше да изрази някакъв стаен укор.
Баидр бавно сгъна вестника и го остави на масата. Изпи последната глътка кафе, стана и отиде в библиотеката.
Полицаите бяха двама — единият в униформа, а другият — цивилен. Цивилният се поклони. Заговори на английски.
— Мистър Ал Фей?
Баидр кимна.
— Позволете да се представим. Аз съм инспектор Фрьолих, а това е моят колега — сержант Вернер.
Полицаят отново се поклони.
— Какво мога да направя за вас, господа?
— Първо, трябва да ви се извиня, че прекъснахме закуската ви, но се страхувам, че ви носим много неприятна новина. Познавате ли мистър Юсеф Зиад?
— Да. Той е директор на офиса ми в Париж. Снощи се срещнахме тук. Защо питате за него? Да не би да има някакви неприятности?
— Не, мистър Ал Фей, той въобще няма никакви неприятности. Мъртъв е — каза инспекторът.