Баидр го погледна, а след това се обърна към двете момичета. Те вече бяха разкопчали коланите и се изправяха. Той стана заедно с тях и се усмихна.
— Надявам се, че ще бъдете доволни от престоя си на Ривиерата.
Русото момиче отвърна на усмивката му.
— Много сме развълнувани. Тук сме за първи път. Единственото, за което съжаляваме е, че няма да ви видим.
Той разпери ръце.
— Работа. Винаги работа. — Мислите му бяха насочени към съобщението. Трябва да е важно, след като телексът работи през уикенда. — Но ако имате нужда от нещо, обадете се на Каридж, той ще уреди всичко.
— Непременно — каза тъмнокосата. Тя протегна ръка официално. — Много ви благодарим за чудесното пътуване.
Баидр й се усмихна.
— Благодаря ви, че дойдохте.
Раул се приближи.
— Колата очаква дамите.
Баидр се загледа в жените, които последваха стюарда до изхода, и се обърна към Каридж. След малко младият човек свърши дешифровката. Откъсна страница от бележника и я подаде на Баидр.
Съгласно уговорката десет милиона лири стерлинги депозирани на Ваша сметка в „Банк де Сири“ в Женева. За по-нататъшни подробности се свържете с Али Ясфир, хотел „Мирамар“ в Кан.
Баидр невъзмутимо прочете съобщението, после внимателно го скъса на парченца. Каридж направи същото с изрезката от телекса и постави късчетата в плик. Върна се обратно до бюрото и изпод него издърпа обикновено на вид кошче за боклук с капаче с разрез. Отвори кошчето и хвърли хартиите в него, затвори го и натисна едно малко копче отстрани. За миг копчето светна червено после отново потъмня. Той отвори контейнера и надзърна вътре. От хартиите беше останала само сива къдрава пепел. Той кимна и се върна при Баидр.
— Кога бихте желали да се видите с мистър Ясфир? — запита.
— Довечера. Покани го на партито.
Каридж кимна и отново се върна при бюрото. Баидр се облегна назад на стола и се замисли. Винаги се случваше така. Колкото и внимателно да планираше почивките си, винаги изникваше нещо, което му попречваше. Но това беше важно и трябваше да се свърши. Абу Саад беше финансовият агент на Ал Иквах — една от най-силните федаистки отцепнически групировки и сумите, които минаваха през ръцете му, бяха астрономически. Помощи се получаваха от владетелите на богатите с петрол емирства и монархии като Кувейт, Дубай и Саудитска Арабия, които държаха образът им в мюсюлманския свят да остане непроменен. И с типична близкоизточна предпазливост част от парите се слагаше настрана за инвестиции на съхранение в случай, че движението се провали. Вероятно не повече от петдесет процента от получените суми отиваха за борбата за освобождение.
Баидр леко въздъхна. Действията на Аллах са странни. За арабския свят свободата винаги е била изплъзваща се мечта. Сигурно е писано така и да си остане. Със сигурност имаше и хора като него, на които Той се усмихваше, но за други животът беше само тежко съществуване и борба. Но дверите на рая са отворени за всички, които вярват. Някой ден те ще стигнат до тези двери. Може би.
Той се изправи на крака и отиде до бюрото.
— Извади огърлицата от сейфа — обърна се към Каридж. Пусна обшитата с кадифе кутийка в джоба на сакото си и се отправи към вратата на самолета. Погледна назад към Каридж.
— Ще се видим на яхтата в единайсет часа.
Каридж кимна.
— Да, сър.
Джабир го чакаше в подножието на рампата.
— Колата ви очаква да ви отведе до моторницата, господарю.
Голямата черна лимузина ролс ройс беше на пистата до самолета. До колата беше застанал Раул и мъж в униформата на френските митнически служби, В знак на бегъл поздрав мъжът докосна фуражката си.
— Имате ли нещо да декларирате, господине?
Баидр поклати глава.
— Не.
Митничарят се усмихна.
— Мерси, мосю.
Баидр се качи в колата. Джабир затвори вратата след него, а после влезе и седна до шофьора. Моторът беше запален, колата направи завой и се понесе към западния край на летището.
Моторницата „Сан Марко“ беше там, завързана за разнебитения стар кей. Двама моряци и помощник-капитанът на яхтата очакваха Баидр. Докато той излизаше от колата, помощник-капитанът му козирува.
— Добре дошли отново, мистър Ал Фей.
Баидр се усмихна.
— Благодаря ти, Джон.
Един от моряците подаде ръка, Баидр я пое и се качи в моторницата. Джабир го последва, а сетне моряците. Баидр отиде напред и застана пред контролните уреди.
Помощник-капитанът му подаде жълта мушама и шапка.
— Да не си намокрите дрехите, сър. Има вятър и малката прави много пръски.