Сви ги в юмруци и започна да удря бюрото. Блъскаше и повтаряше думите: „Проклета да си! Проклета да си! Проклета да си!“, докато накрая ръцете го заболяха и отекоха.
Пак се загледа в ръцете си, а после във видеото.
— Джордана! — извика, като че ли тя беше вътре. — Затова ли се превърнах в убиец?
Екранът не му отговори. Беше тъмен. Отпусна лице върху бюрото и заплака както не бе плакал от дете. Започна да мълви една молитва, която не беше казвал от детинството си:
В името на Аллах, Благородния, Милостивия. Търся спасение в Отеца на хората, В Господаря на човечеството, В Бога на човеците. От злото, което прокрадващият се дявол нашепва в сърцата на людете.
Успокоението от молитвата се вля в тялото му. Сълзите секнаха, а обидата и болката го напуснаха. Човек твърде лесно пренебрегва мъдростта на Аллах, разкрита от Мохамед. И още по-лесно забравя, че законите на Аллах, разбулени от неговия пророк, са дадени на хората, за да живеят според тях.
Много дълго се бе опитвал да живее като неверник, но това не беше за него. Отсега нататък щеше да живее както се полага. Според единственият истински закон. Този на Аллах.
Джордана влезе в библиотеката. Гласът й все още бе изумен.
— Току-що чух за Юсеф — каза. — Не мога да повярвам.
— Той беше лайно — заяви Баидр студено. — Но сега стои пред престола на Съдника и сам ще отговаря за греховете си. Дори Аллах, най-милостивият сред всички, няма да му прости. Със сигурност ще се пече на вечния огън в ада.
— Но той беше твой приятел. — Тя не разбираше промяната, настъпила у Баидр. — Служи ти много години.
— Той служи само на себе си. Не беше приятел на никого освен на себе си.
Тя се озадачи.
— Какво се е случило между вас? Какво е направил?
Лицето му беше като непроницаема маска, очите му — безизразни.
— Предаде мен, както и теб.
Тя го зяпна.
— Сега вече съвсем не знам за какво говориш.
Погледна я така, сякаш не я виждаше.
— Тъй ли?
Тя поклати глава мълчаливо.
— Тогава ще ти покажа. — Върна се до бюрото и натисна копчето на видеокасетофона. — Ела.
Тя застана до бюрото зад него и се взря в малкия екран. За кратко беше бял и блестящ, а после се появи картина.
Сподави вик, дъхът заседна в гърлото й от шока на изумлението.
— Не! — възкликна високо.
— Да — каза той тихо.
— Няма да гледам — заяви и се обърна, за да си тръгне.
Той я сграбчи здраво за ръката, толкова силно, че тя почувства болка чак в рамото си.
— Ще останеш, жено, и ще гледаш.
Тя затвори очи и извърна глава. Пръстите му като железни нокти хванаха брадичката й и извиха лицето й към екрана.
— Ще гледаш — повтори студено. — Всичко. Да видиш целия си срам. Както направих и аз.
Докато лентата се въртеше, тя седя безмълвно. Като че ли нямаше край. Усети, че й призлява. Беше дивотия. Цялото това нещо. През всичкото време над тях е снимала камера. Само по един начин можеше да се направи. Самият Съливан я е задействал.
Спомни си всичко. Че беше излязъл от стаята, преди да започнат. Тогава е пуснал машината. И как настояваше тя да остане в горната част на огромното легло. Изглежда, камерата е била фиксирана така, че да обхваща само това място. Сигурно е извратен, по-извратен от всички, които познаваше.
Най-накрая свърши. Екранът почерня и Баидр изключи уреда. Тя се обърна и го погледна. Лицето му беше каменно.
— Помолих те да бъдеш дискретна. Не си била. Специално те предупредих за евреите. Този мъж е евреин.
— Не е! — извика тя. — Актьор е и се казва Рик Съливан.
— Знам името му. Истинското му име е Израел Соломон.
— Нямах представа.
Той не отговори. Явно не й вярваше. Внезапно тя си припомни. Юсеф беше на партито.
— Юсеф ли ти донесе касетата?
— Да.
— Това беше преди повече от три месеца. Защо е изчакал толкова дълго, за да ти я даде?
Той не отговори.
— Сигурно е бил виновен за нещо — предположи тя напосоки. — Смятал е, че ще се възползва от записа, за да се измъкне.
— Каза, че е бил притиснат до стената от човек, който му връчил касетата. И дал съгласието си, за да не те изложи.
— Не вярвам! Той беше единственият там, който е имал интерес да я вземе. Излъгал те е.
Той отново не отговори. Думите й само потвърждаваха неговото мнение.
— Има ли други копия?
— Надявам се не, заради децата ми и заради теб. Не бих искала да научат, че майка им е извършила прелюбодеяние с евреин.
За пръв път болката, която го беше завладяла, се прокрадна в гласа му.