— Имал е други грижи — продължи тя, все още на арабски. Обърна се многозначително към двамата млади мъже.
Лайла разбра намека и ги представи.
— Мадам Ал Фей, втората жена на баща ми, това са Фуад Азис и Рамадан Сидки. Идват с мен за уикенда у дома.
— Ахлан — каза Джордана.
— Ахлан фик — отговориха те стеснително и се поклониха непохватно.
Тъкмо в този момент двете деца, гувернантката им шотландка и личната й прислужница се изкачиха по стълбичката и влязоха в самолета. Когато видяха сестра си, момчетата нададоха радостни възгласи.
— Лайла! Лайла! — завикаха и се затичаха към нея.
Тя беше почти хладна, макар че при първата им среща се бе показала много радостна и прекара двата дни почти само в игри с тях, преди да тръгнат от Гщаат.
Джордана реши, че не й се занимава с тях заради приятелите.
— Седнете, деца — каза им тя. — И не забравяйте да затегнете коланите си. Излитаме след няколко минути.
— Може ли да седнем до Лайла? — понита Шамир. — Може ли?
Тя хвърли поглед към Лайла.
— Ако сестра ви няма нищо против.
— Нямам — отговори Лайла. На Джордана отново й направи впечатление неприязнения й тон.
— Добре, но се дръжте прилично.
— Мамо — запита Мохамед, — защо говорим на арабски?
Джордана се усмихна.
— Вероятно защото приятелите на сестра ви не владеят така добре английски като нас. Така е учтиво, щом хората не разбират какво си говорим.
— Ние говорим английски, мадам — каза с чист британски акцент мъжът на име Рамадан.
— Чудесно — отговори тя. Извърна очи към Лайла, чието лице беше безизразно. — Тогава се извинявам за недоразумението. Стюардът Раул влезе в кабината.
— Капитан Хаят иска да знае дали сте готови за излитане, мадам?
— Ще бъдем, когато всички заемат местата си — каза тя и тръгна към задната седалка близо до кръглата маса, където обикновено сядаше Баидр.
Настъпи кратка суетня, докато момчетата закрепваха коланите си и останалите се настаняваха. Раул и стюардесата — хубавичка американка на име Маргарет — бързо обходиха кабината и провериха коланите на всички. Раул кимна на Джордана, после отиде в предната част. След малко големият самолет се придвижи по пистата.
След като се издигнаха и надписът „затегни коланите“ изчезна, Джордана се изправи. Направи знак на Раул, който се приближи.
— Би ли приготвил леглото в кабината на мистър Ал Фей. Искам да легна и да си почина.
— Да, мадам. — Веднага направи знак на стюардесата и я изпрати да изпълни молбата.
Момчетата се катереха върху Лайла, която изглеждаше нервна и сякаш едва ги понасяше.
— Не пречете на сестра си — направи им рязка забележка Джордана. — Може да е уморена.
Децата послушно се върнаха по местата си.
— Не се чувствам много добре — обясни Джордана. — Ще отида да си полегна.
Лайла кимна, но не отговори. Проследи с очи Джордана, която тръгна към задната част на самолета и влезе в кабината. Наистина не разбираше какво баща й е харесал у нея. На дневна светлина не беше така хубава, както първо й се бе сторило. Без грим лицето й изглеждаше уморено, с тъмни кръгове под очите, а косата й беше твърда и не толкова руса, както й се беше видяло. По-добре, че отива да легне. Това улесняваше нещата.
През пътеката хвърли поглед към Фуад и Рамадан. Фуад сведе очи към часовника си, сетне отново ги отправи към нея.
— След половин час — обяви той.
Тя кимна и се облегна. Затвори очи. Още половин час чакане беше нищо в сравнение с цялото време, нужно за подготовката.
На Джордана й се стори, че току-що е затворила очи, когато в съня си чу, че плаче дете. Размърда се неспокойно с надеждата, че то ще млъкне. Но звуците не спираха и постепенно в съзнанието й се загнезди мисълта, че плаче някое от нейните деца. Седна в леглото и се заслуша.
Беше Шамир. Но не беше обичайният му плач или хленч. В гласа му имаше някаква особена нотка. На страх.
Тя бързо стана от леглото и оправи роклята си. Отвори вратата, излезе от кабината и тръгна по тясното коридорче към предния салон. На вратата се спря като закована. Умът й не можа да побере онова, което видя. Трябва да е някакъв кошмар, помисли си като обезумяла. Съвсем сигурно.
Скупчени зад кухнята, в малкото пространство, което Каридж използваше за офис, когато пътуваше, бяха децата, гувернантката им, прислужницата й и екипажът — Раул и Маргарет. Раул се държеше с една ръка за преградата, за да пази равновесие, кръв се стичаше по лицето му от рана на бузата. Пред тях бяха застанали Лайла и двамата и приятели.
Но Лайла беше такава, каквато Джордана никога не я беше виждала. В ръката си държеше тежък автомат, от колана на джинсите й висяха две гранати. Двамата мъже бяха дори още по-тежко въоръжени. Освен гранатите, които също висяха на коланите им, те имаха автоматични скорострелни оръжия.