— След като вече разбрахте какво е положението, ще следвате моите инструкции така, както аз ви ги давам — каза Рамадан.
Хаят погледна Джордана. Тя кимна. Той се обърна към младия мъж.
— Добре — отвърна.
— Първо, ще съобщите в Бейрут, че има промяна в полета и ще поискате въздушен коридор от Ливан до Дамаск.
Хаят си записа нещо в бележника до себе си.
— Ясно.
— Когато навлезем във въздушното пространство на Сирия, ще им кажеш, че има нова промяна в плановете и ще поискаш коридор над Иран до Техеран.
Хаят го стрелна с очи.
— Нямам достатъчно гориво, за да стигна до Техеран.
— Не се безпокой — каза поверително Рамадан. — Няма да стигнем дотам.
— Тогава къде отиваме? — запита капитанът. Рамадан извади някакво листче от джоба на сакото си. Подаде го на пилота.
— Ето къде отиваме.
Капитанът го погледна и му го върна.
— Вие сте луди — заключи той. — Там няма място, където да кацне самолет с тези размери. Само планини са.
— Има място — увери го Рамадан. — Ще ти го покажа, когато наближим.
— Има ли съоръжения за сляпо кацане? — попита Хаят.
— Не — отговори Рамадан. Засмя се нервно. — Говори се, че си един от най-добрите пилоти. Естествено, че Ал Фей не взема друго, освен най-доброто. За теб няма да е трудно, ще имаш видимост и ще можеш да кацнеш.
— Да се надяваме, че си прав — измърмори Хаят. Посегна към копчето на радиото. — По-хубаво да се обадим в Бейрут.
— Чакай малко! — Рамадан грабна другия чифт слушалки от масата на бордния инженер и притисна едната до ухото си, без да вдига пръст от спусъка на оръжието, което стискаше под мишница. — Сега вече можеш да се обадиш. И помни, нито дума за отвличане или ще те убия както си седиш. Не искаме никой да знае. Засега.
Хаят мрачно го погледна и кимна.
— Сега мога ли да се върна и да помогна на Раул? — запита Джордана.
— Разбира се. — Рамадан сякаш се отпусна. — И като отидеш там, им предай, че държа всичко тук под контрол.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Около четири часа следобед Баидр влезе в кабинета на Дик. Беше в банката по обяд, а след това проведе няколко срещи. Озърна се.
— Къде е Лайла?
Дик го погледна изненадан.
— Сутринта замина за Бейрут.
— За Бейрут ли?
По израза му Дик отгатна, че недоумява.
— Мислех, че знаете. Замина с Джордана и децата. Каза ми, че вие нямате нищо против, тъй като ще пътува с двама свои приятели. Искала да се прибере вкъщи за уикенда.
— Сигурно остарявам. Чудно, че не си спомням. Влезе в своя кабинет и затвори вратата след себе си. Дик се загледа подир шефа си и някакво необяснимо опасение започна да се прокрадва у него. Не беше в стила на Баидр да забравя каквото и да е. Телефонът звънна, той вдигна слушалката. Заслуша се малко, после натисна едно копче и влезе в кабинета на Баидр.
Баидр го стрелна иззад бюрото.
— Да?
Дик овладя гласа си да звучи спокойно.
— На линията е нашият човек на бейрутското летище. Там е от един часа и самолетът още не е пристигнал.
Баидр вдигна слушалката и закри микрофона с ръка.
— Кога трябваше да кацне?
— Около един и половина.
Баидр леко побледня. Отстрани ръката си от микрофона.
— Ал Фей на телефона — каза. — Свържи се с авиоконтрольора и разбери дали са се обадили. Няма да затварям.
Погледна Дик и отново затисна микрофона.
— Дано нищо не се е случило.
— Не се тревожете — успокои го Дик. — Анди е твърде добър пилот, за да се случи нещо лошо.
По линията отново се чу глас. Баидр се заслуша, а след това сякаш се поотпусна.
— Окей, благодаря много.
Затвори. Лицето му имаше озадачен израз.
— Не разбирам. Авиоконтрольорът в Бейрут казал, че пилотът поискал въздушен коридор за Дамаск.
Дик не отговори.
— Позвъни в Дамаск и разбери дали са кацнали там.
— Веднага, шефе. — Дик се върна в своя офис и вдигна телефона. Нужни му бяха двайсет минути, за да се свърже с пътническия авиоконтрол в Дамаск. Заслуша се, кимна, обади се още веднъж и се върна в кабинета на Баидр.
— Кацнали ли са там? — запита Баидр. Дик поклати глава.
— Не. Казаха ми, че са осигурили на самолета коридор Багдад — Техеран.
Баидр кипна.
— Хаят е полудял! Само да ми се обади! — После се поуспокои. — Поръчай разговори с тези летища и да видим какво можем да открием.
— Вече го направих — отвърна Дик.
— Добре. Веднага щом научиш нещо, ми кажи. — Облегна се на стола и видя как вратата се затвори след Дик. Имаше една-единствена причина за промяната на полета. Джордана. Опитваше се да отведе децата далеч от него. Ядоса се на собствената си глупост. Не биваше да й вярва, че ще изпълни заръката му. След всичко, което се случи.