След половин час Каридж се появи отново. Лицето му беше мрачно.
— Не са кацнали в Техеран, а от Багдад докладваха, че с радар не са ги уловили да навлизат в иракска територия. Проверих и в Дамаск — оттам казаха, че не са получавали съобщение за неприятности или за каквото и да е, откакто са прелетели над тях около два часа този следобед.
— Самолетът не може да изчезне току-така, без да остави някаква следа. — Баидр помълча малко. — Смятам, че е по-добре да обявим търсене.
— Преди да го направим, тук отвън има един човек, с когото смятам, че трябва да поговорите — рече Дик.
— Кажи му да си върви — отряза го Баидр. — Съзнанието ми е заето с по-важни неща от бизнеса!
— Мисля, че онова, което има да съобщи, би могло да има някаква връзка с изчезването на самолета.
Баидр се втренчи в него.
— Покани го.
Дик отвори вратата.
— Заповядайте, мистър Дюпре. — Влезе мъж със среден ръст и в невзрачен сив костюм. Дик го придружи до бюрото.
— Мистър Дюпре, мистър Ал Фей.
Дюпре се поклони.
— За мен е чест, мосю.
Баидр кимна, но не отговори. Гледаше въпросително Дик:
— Каква връзка има той със самолета?
— Вероятно никаква — бързо изрече Дик. — Но по-добре първо да ви обясня.
Баидр кимна.
Дик преглътна. Явно се чувстваше неудобно.
— Мистър Дюпре е частен детектив. Използвали сме го няколко пъти досега при поверителни дела и е доказал, че напълно можем да му имаме доверие. Поради някои забележки, които направи Лайла, в началото на седмицата на своя глава го наех да я следи.
— Защо? — запита резервирано Баидр. Дик го погледна в очите.
— Защото в деня, когато спряхте доставките на „Арабски кукли“, тя поиска от мен да ги продължим. Когато отказах — тъй като щях да наруша заповедите ви — тя ми каза, че семействата на Риад и Мафрад отдавна били близки и че дядо й щял да се разтревожи. Заяви ми че мога да продължа доставките, без вие никога да научите. — Пое дълбоко въздух. — Когато вие ми съобщихте, че семействата не са в приятелски отношения, реших да науча каквото мога за нея.
Баидр се обърна към частния детектив.
— Какво открихте?
Мистър Дюпре извади от вътрешния си джоб някакви книжа и ги разгърна. Постави едното копие върху бюрото пред Баидр, даде едно и на Дик, а третото задържа.
— На този лист са записани имената на всички, с които вашата дъщеря е контактувала през седмицата, а също часовете и местата, където са се състояли срещите.
Баидр хвърли поглед към листа. Едно име изпъкваше над всички: Али Ясфир. Лайла се беше виждала с него пет пъти през седмицата, а само предния ден — два пъти. Няколко други имена се повтаряха, но те не му бяха известни. Вдигна очи към частния детектив.
— Страхувам се, че дъщеря ви е поддържала връзки с опасни личности, мосю — заяви детективът. — Почти всички имена в списъка са на известни арабски терористи или партизани и като такива те са били под зоркото наблюдение на швейцарската полиция. Става дума за млади хора, а мъжът на име Ясфир, изглежда, им е оказвал финансова подкрепа. Ето защо швейцарската полиция си отдъхнала, когато Фуад Азис и Рамадан Сидки, двамата, които минават за най-опасни, тъй като и двамата са специалисти по използване на бомби и оръжия, се качили на самолета заедно с дъщеря ви и напуснали страната. Бъдете сигурен, че никога повече няма да им бъде дадена входна виза.
Баидр разучаваше списъка.
— Има ли още нещо?
— Само следното, мосю — отговори Дюпре: — позволих си да се обадя в училището, което е посещавала дъщеря ви в Монтрьо. Надявах се да получа информация от няколко момичета, с които е била по-близка. Но те нищо не можаха да ми кажат освен че не са я виждали от май месец, когато напуснала училището в компанията на един господин на име Ясфир, който се представил за ваш съдружник. Обяснили на училищното ръководство, че идват при вас на филмовия фестивал в Кан. Оттогава тя не се е връщала там.
Баидр погледна Дик, после отново частния детектив.
— Благодаря ви много, мосю Дюпре. Оказахте ни голяма помощ.
Детективът въздъхна.
— Ех, тези днешни деца. — Разтвори ръце по типично галски маниер. — Аз самият имам дъщеря — тийнейджър. Човек никога не знае как ще постъпят. — Поклони се. — Ако има още нещо, което бих могъл да направя за вас, мосю Ал Фей, не се колебайте да ми се обадите. — Поклони се на Дик и излезе от кабинета.
— Не ми харесват предположенията, които ми идват, а на вас? — обади се Дик.
— Не — Баидр въздъхна дълбоко. — Сега поне ни е ясно, че нищо не се е случило със самолета, само дето не знаем къде е.