— Това е голяма машина. Не могат дълго да крият самолет с тези размери.
— Може би. — Тонът на Баидр не беше убеден.
— Какво ще правим сега?
— Ще чакаме.
— Да чакаме? — изненада се Дик.
— Да. — Баидр го погледна. — Ще видим какъв ще е следващият ход на Ясфир. Сега знаем. Скоро той ще се свърже с нас, за да ни каже какво иска.
Стояха в края на малка горичка и гледаха сребристия боинг 707. Девет души пълзяха върху самолета и го камуфлираха, за да не се вижда от въздуха. Друг самолет можеше да го забележи само ако прелетеше на не повече от шест метра от него.
Джордана се обърна към Хаят, който бе застанал наблизо и гледаше самолета.
— Приземихте го великолепно, капитане. Благодаря ви.
— В един момент беше много рисковано. Мислех, че ще налетим на онези дървета в края на пистата. — Обърна се отново към машината. — Защо според вас са направили такава писта на подобна височина? Ако се съди по вида й, се използва поне от три години.
— Не знам, капитане — отвърна тя. Мъжът на име Фуад пристъпи към тях.
— Окей. Да тръгваме. — Говореше английски с американски акцент. С дулото на оръжието посочи гората.
Джордана отиде при децата, които стояха между гувернантката си и прислужницата й Магда. Момчетата наблюдаваха с голям интерес камуфлирането на самолета. Тя ги хвана за ръце и зачака.
Пред тях имаше двама войници, облечени в груби, зле ушити униформи. По дрехите им нямаше никакви опознавателни знаци от коя армия са. При сигнал, даден от Фуад, те поеха напред. Още няколко войници се приближиха и тръгнаха отстрани, а други — зад тях. Всички те ги държаха на мушка.
Джордана мълчаливо крачеше с децата. Лайла и Рамадан не се виждаха никъде. Те първи бяха слезли от самолета — няколко минути след кацането — и бяха изчезнали.
Гората се сгъстяваше, а клоните на дърветата и храстите закачаха и разкъсваха дрехите им. Джордана се опитваше да предпазва децата, но след десет минути лицата и ръцете им бяха издрани. Тя извика на гувернантката:
— Ан, ако ти, Магда, Маргарет и аз вървим напред, а децата точно зад нас, няма да се драскат толкова.
Гувернантката кимна и другите жени ги настигнаха и образуваха полукръг, в центъра на който бяха децата.
— Няколко минути по-късно излязоха от гората на тесен кален път. Там чакаха два джипа с шофьори.
— В колите — изкомандва Фуад. — Жените и децата в първата, мъжете във втората.
След малко колите поеха по пътя. Той беше тесен и неравен, с много дупки и завои, така че ту влизаше, ту излизаше от гората, но непрекъснато се изкачваше нагоре в планината. След десетина минути въздухът захладя.
Джордана погледна към небето. Беше тъмно. Свечеряваше се. Обърна се към децата и съжали, че не беше се сетила да вземе палтата им. Но те бяха останали в самолета, както и всичко друго.
След пет минути излязоха от гората и се озоваха на едно сечище. В края на сечището се издигаха няколко порутени дървени сгради. Бяха заобиколени от ниска стена с монтирани върху нея картечници. До всяка картечница имаше по двама войници. На всеки ъгъл бяха закачени прожектори.
Когато навлизаха в лагера, Джордана вдигна очи към войниците, а те я изгледаха с нескрит интерес. Няколко от тях подхвърлиха неприлични забележки, но те не стигаха до слуха й поради шума от моторите на колите.
Джиповете спряха пред най-голямата сграда. Шофьорът направи на пътниците знак да слязат.
Двама мъже излязоха от сградата и застанаха да ги наблюдават. Рамадан, вече облечен в униформа, беше единият. Джордана трябваше да се взре повторно, за да разпознае другия. Отначало униформата я беше подвела. Вторият войник беше Лайла.
Лайла се приближи към нея. В униформа изглеждаше някакси по-едра и по-груба. Всичко красиво, което Джордана беше виждала у нея, се губеше под резките й маниери.
— Ти и децата заедно с другите жени ще заемете една барака — каза Лайла. — Мъжете — друга. Вечерята ще ви бъде донесена след час. След като се нахраните, лампите се загаснат за през нощта. След стъмване не се разрешава никакво пушене. От небето понякога огънче на цигара е забележимо от мили разстояние. Всяко нарушение на правилата ще бъде строго наказвано. Разбрахте ли?
— Няма да се отървеш лесно — каза Джордана.
— Когато баща ти научи, нито на земята, нито на небето ще намериш място, където да се скриеш.
Лайла я изгледа презрително.
— Баща ми ще направи каквото му кажат — ако иска някога отново да ви види живи.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Обади се едва на следващата сутрин. Гласът му звучеше на пресекулки по линията, която пукаше.