— Имаме важни въпроси да обсъждаме — рече. — Твърде важни, за да ги разискваме по телефона. Смятам, че една среща ще бъде от взаимна полза.
Гласът на Баидр беше хладен.
— Не е изключено.
— Къде ще ви бъде удобно?
— Аз съм в офиса.
— Едва ли идеята е добра. Моите уважения, но там съществуват много възможности да ни подслушват.
— Ще бъдем сами.
— Само Аллах знае колко подслушвателни устройства са скрити в стените на сградите — каза Ясфир.
— Къде предлагате?
— Взаимно приемливо място, може би някоя пейка в парка срещу вашия хотел.
— Кога ще сте там?
— Мога да дойда след петнайсет минути.
— Ще бъда там. — Баидр затвори телефона. Натисна едно копче на бюрото си. Дик влезе в кабинета.
— Той иска да се срещнем в парка отсреща. Смятащ ли, че нашият специалист по електрониката ще успее да улови оттук разговора с телескопичен микрофон?
— Не знам. Ще опитаме.
— Повикай го тогава. Имаме само петнайсет минути.
Техникът се яви в кабинета след по-малко от десет минути. Баидр го заведе до прозореца и му показа отсрещния парк.
— Ще можете ли да ни запишете оттам?
— Възможно е — отговори човекът. — Това се влияе от много неща. От уличния шум. От движението. Ще ни е от голяма полза, ако останете на едно място.
— Не знам — отговори Баидр. — Много ще зависи от другия.
— Ще опитам. Ще видим какво ще се получи.
Човекът работеше бързо. Проверяваше усилвателите, когато Дик отвори вратата и подаде глава.
— Време е.
Неохотно Баидр се подготви да тръгне. Предпочиташе да изчака още няколко минути, за да разбере дали електронният подслушвател ще заработи, но се страхуваше да не закъснее. Прекоси преходното помещение и стигна до вратата. Джабир се изправи, готов да го последва.
Баидр му направи знак.
— Чакай тук — каза.
Джабир отново седна. Щом вратата се затвори след Баидр, Дик го повика.
— Господарят ти ще бъде в парка отсреща — заяви. — Проследи го, но от разстояние и гледай да не те забележи. Боя се за него.
Джабир кимна и безмълвно напусна офиса. Когато той излизаше от хотела, Баидр вече пресичаше улицата. Джабир застана близо до ъгъла, откъдето можеше да го наблюдава.
След като пресече улицата, Баидр влезе в малкия парк. На първата пейка седеше стара жена, увита добре, за да се предпази от студения есенен вятър, и хранеше гълъбите. Баидр се настани на далечния край на друга пейка. Погледна нагоре и надолу по пътеката. Нямаше жива душа — дори чиновниците, които идваха тук за кратък отдих през обедната почивка липсваха. Запали цигара.
Петнайсет минути по-късно вече пушеше четвъртата цигара и недоумяваше дали Ясфир не го е пратил за зелен хайвер, когато старицата внезапно стана от пейката. Той с любопитно я проследи с очи, докато тя пристъпваше по тротоара извън парка и се качваше на едно такси. Чудно, че толкова зле облечена жена можеше да си позволи такси. В този момент му хрумна една мисъл. Погледна пейката, на която бе седяла. Под торбичката с фъстъци, които беше оставила, имаше лист обикновена бяла хартия. Очите му обходиха напечатаното на машина послание:
Моите извинения, че не се срещнахме, но заминавам извън страната по неотложна работа. Освен това срещата ни нямаше да постигне ефект, тъй като исканията ни са прости и мога да Ви ги предам на този лист. С удоволствие искам да Ви съобщя, че жена Ви и децата Ви пристигнаха благополучно на местоназначението и са добре. Утре сутрин ще получите запис с гласа на жена си, който ще Ви увери в този факт. За да гарантираме продължаващия интерес към тяхното съществуване, ще изпълните следните условия.
1. Всяка сутрин депозит от 100 000 щатски долара да се внася до 12 часа на обяд на сметка №1015 в Застрахователната банка в Женева. Тази сума е за възстановяване на похарчените средства за грижите около Вашето семейство, докато то е наш гост.
2. Разрешете пратките, отменени по-рано, да продължат, както е планирано. Следващата пратка ще бъде след четири дни, считано от днешна дата и тя ще бъде последвана от пратки през ден до края на годината.
3. Трябва да подготвите и подпишете собственоръчно на празен лист ефективно прехвърляне на 50 процента от равностойността на компанията ви. Тази сума, заедно с изплащането на 10 000 000 щатски долара да бъде прехвърлена но указаната по-горе банкова сметка, не по-късно от 5 януари 1974 година.
В случай че изпълните навреме всички горепосочени условия, жена Ви и децата ще Ви бъдат върнати преди 10 януари, навреме за церемонията за провъзгласяване на големия Ви син за принц. Всяко нарушение на поверителния характер на този договор или неточно изпълнение на някое от условията, както са описани, ще доведе до смъртта на някой или на всички членове на Вашето семейство. Като допълнително доказателство за добрата ни воля и за да Ви уверим в задоволителното им състояние, всеки ден в офиса си в Женева ще получавате запис с гласа на жена си, в който тя ще прочита заглавие от парижкото издание на „Хералд трибюн“ от предния ден и ще Ви казва по няколко лични данни за общото им състояние. Разбира се, очакваме помощта Ви във войната с общите ни врагове. Идбах ал-баду!