Беше подписано БРАТСТВО НА БОРЦИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ПАЛЕСТИНА.
Баидр бавно се изправи и тръгна към офиса си в хотела. Когато отвори вратата, Дик го очакваше.
— Какво стана? Не видяхме никого и не се чу нищо.
— Никой не дойде — каза Баидр. — Само това намерих — Подаде листа на Дик, който го последва в кабинета.
Мина зад бюрото и се отпусна тежко на стола. Дик продължи да чете, докато специалистът по електрониката събра нещата си и си тръгна.
— Те са луди — заяви Дик, когато свърши. — Няма начин да се съгласите с тези условия.
Уморено Баидр кимна в знак на съгласие. Нямаше начин да изпълни третото и последно условие. Петдесет процента от компаниите му не бяха на негово име. В най-добрия случай чистата стойност на неговия дял беше около двайсет процента.
— Аз го знам и ти го знаеш, но на тях не им е известно. И как да преговаряш с някого, с когото не разговаряш? Когото не виждаш?
— Трябва да го открием. Може би има средство.
— Добре, ще го открием, но това, което ме безпокои, е какво ще стане с децата и Джордана.
— Тогава какво можем да направим? — запита Дик.
— Първо ще уредим този депозит да се внася всеки ден и пратките да продължат както те искат. Така ще спечелим време.
— Тези доставки могат да причинят смъртта на стотици хора в Съединените щати. Не бих искал това да тежи на съвестта ми.
— Нито пък аз. Трябва да намерим начин да спираме доставките от другата страна.
— Как планирате да стане?
— Имам един приятел в Ню Йорк — Пол Гитлин. Той е адвокат, човек с голяма морална сила и силно развито чувство за справедливост. Сигурен съм, че ще разбере в какво положение се намирам и ще се отнесе с уважение към доверието, което му оказваме. Той ще намери начин да спира доставките там и заедно с това да ни защити.
— А после?
— Ще използваме времето си, за да открием къде държат семейството ми и ще го измъкнем. — Стана от стола и тръгна към прозореца. — Уреди банковите депозити и поръчай разговор с Ню Йорк — каза, без да се обръща.
— Да, сър — отговори Дик, тръгвайки към кабинета си.
— Дик?
Дик се извърна.
Баидр го гледаше. По лицето му имаше бръчки, които Дик по-рано не беше забелязвал.
— Обади се на „Униджет“ и ми наеми самолет. Ще взема баща си от Бейрут и заедно ще отидем да се видим с принца. Вероятно има начин да ни помогне.
Старият принц прочете листа и свали очилата си с треперещи пръсти. Сбръчканото му като на сокол лице под гутрата съчувствено се вдигна към Баидр и баща му.
— Тази организация ми е известна — каза. — Това е отцепническа група, изгонена от Ал Фатах поради нихилистични цели.
— Чувал съм, ваше височество — обади се Баидр. — Смятах, че с вашето застъпничество бихме могли да съберем достатъчно подкрепления и да ги принудим да се покажат.
— И тогава как ще постъпиш? — запита принцът.
— Ще ги унищожа! — отговори яростно Баидр. — Те са крадци, изнудвани и убийци. Те унижават и позорят каузата, на която претендират, че служат.
— Всичко, което казваш, сине мой, е вярно. Но ние нищо не можем да сторим.
— Защо не? — запита Баидр. Правеше всичко възможно, за да сдържа гнева си. — Става дума за вашия наследник, за наследника на трона ви, чийто живот е в опасност.
Очите на стария човек бяха слаби и сълзяха, но мислите му бяха ясни и точни.
— Той още не е мой наследник. И няма да бъде, докато аз не го провъзглася.
— Така че вие не ни предлагате никаква помощ? — попита Баидр.
— Не мога официално — отговори принцът. — Както и никой друг държавен глава, при когото би могъл да отидеш. Тази организация, която се нарича Братство, получава достатъчна подкрепа от някои среди. Дори Ал Фатах смята да ги остави да правят каквото искат. — Вдигна листа и го подаде на Баидр.
Баидр го пое безмълвно.
— Неофициално можете да откриете къде тези демони държат семейството ти и можеш да поискаш от мен колкото хора и колкото пари са необходими, за да ги освободиш.
Баидр се изправи с натежала душа.
— Благодаря за благодеянието ви, ваше височество — каза чинно. Беше сигурен обаче, че няма смисъл. Без официална помощ никога нямаше да ги открият.