Докато му подаваше ръката си, старият принц въздъхна.
— Ако бях млад — каза, — щях заедно с теб да ги търся. Бог да ти помага, сине мой. Ще се моля на Аллах за спасението на твоите обични.
Когато излязоха от големия палат на ослепителното слънце, Дик ги очакваше в лимузината с климатична инсталация. Видя ги, че вървят към колата.
— Какво каза? — запита.
— Той нищо не може да направи — отговори бащата на Баидр.
Когато колата тръгна, Баидр се загледа през прозореца.
— Безнадеждно е — каза тихо. — Никой нищо не може да стори. Никой не иска да ми помогне.
Дик мълча дълго. Толкова години преживени рискове. Цялата работа, всички усилия, за да стигне той дотук, щяха да отидат на кино. Но има някои неща, които са по-важни от работата. Като живота на невинни деца. Спомни си за своите две и си представи как би се чувствал, ако те бяха в такова положение. Всъщност това реши въпроса.
Обърна се към Баидр така, че да го гледа.
— Знам за едни, които ще ви помогнат — продума.
— Кои?
Дик изговори тихо:
— Евреите.
Баидр се изсмя горчиво.
— Защо ще искат да ми помогнат? Аз съм по рождение техен враг.
Шамир се взря в сина си.
— Хората не се раждат врагове. Това е нещо, на което се научават по-късно.
— Каква е разликата? — отвърна саркастично Баидр. Обърна се към Дик. — Защо биха ми помогнали? — запита отново.
Дик го погледна право в очите.
— Защото аз ще ги накарам — каза тихо. Баидр замълча. После изпусна лека, уморена въздишка.
— За тях ли работиш?
Дик кимна.
— Да.
— Не си евреин — каза Баидр. — Тогава защо?
— Родителите ми се върнаха да живеят в Йордания — започна да разказва Дик. — Един ден мъж на име Али Ясфир ги посетил и поискал от тях да позволят неговата организация да използва селото като база. След няколко месеца, през които изнасилили три момичета и се погаврили с много други, селяните поискали да ги изгонят. Но федаините отговорили с убийства. Лично Али Ясфир водел хората си от къща на къща и систематически прочистил селото. Само едно малко момченце и две момичета успели да избягат. Те ни разказаха истината, докато федаините шумно прокламираха последното зверство на евреите. Двете момичета с очите си видели как Али Ясфир собственоръчно заклал майка ми и баща ми.
— И сега, след като си ме предал — каза Баидр с горчивина, — смяташ, че те ще ми помогнат?
Дик открито издържа погледа му.
— Не по тази причина. А тъй като и двамата вярваме, че арабите и евреите могат да живеят и работят в мир. Хора като Али Ясфир убиват тази възможност. Те са нашите врагове. И трябва да бъдат унищожени.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Баидр се втренчи в двамата мъже на вратата. Ако не друго, приличаха на араби повече отколкото той и баща му. Възрастният беше висок. Покривалото на главата почти скриваше лицето му с изключение на големия орлов нос, а прашната му джелаба се влачеше по земята. Младият мъж беше тъмнокос и мургав, с големи мустаци над устните. Носеше избеляла риза и панталон в цвят каки.
Баидр и баща му се изправиха, докато генерал Ежнев им ги представяше.
— Доктор Ал Фей, мистър Ал Фей — генерал Бен Езра.
Генералът се загледа в Шамир, а после се усмихна.
— Мина много време, приятелю.
Внезапно Шамир побледня. Почувства как вътрешно се разтреперва. С ъгълчето на окото си стрелна Баидр с надеждата, че той няма да забележи нервността му. Баидр се взираше в генерала.
— А това е твоят син — каза генералът. — Аллах беше добър към теб. Хубав мъж.
Шамир се успокои.
— Радвам се да те видя, генерале.
Баидр погледна баща си.
— Познавате ли се?
Баща му кимна.
— Веднъж в пустинята пътищата ни се пресякоха. Преди много години.
Генерал Ежнев заговори бързо.
— Ще повторя официалното положение, господа, за да се разбере ясно. В момента съществува много деликатно прекратяване на огъня и по тази причина не смеем да извиним каквото и да е официално действие, което би включвало навлизане във вражеската територия. Подобна постъпка би разрушила искрено полаганите усилия да се поддържа мира, за който Израел така дълбоко мечтае.
Спря да си поеме дъх.
— Но нищо не бихме могли да сторим срещу индивидуални действия на някои лица, докато не сме известени за тях. Достатъчно ясен ли съм?
Другите кимнаха.
— Добре — каза. — Генерал Бен Езра, разбира се, е частно лице. Той се пенсионира от израелската армия преди много години. Както и този млад човек с него. Бивш първи сержант в сирийската армия, той беше взет като затворник на Голанските възвишения и беше освободен под гаранция по молба на генерала. Отговаря на името Хамид. Сириецът се поклони с уважение.