— Да, ти! — повтори той.
Останалите я изгледаха с очи, изпълнени със страх.
— Не се безпокойте — каза тя бързо. — Може би информацията, която чакаме, е дошла. Скоро ще се върна и ще ви разкажа всичко.
Надигна се от стола и пое към вратата. Войниците застанаха от двете й страни и мълчаливо тръгнаха с нея към стаята на командирите. Отвориха й вратата, после я затвориха след нея, а те останаха отвън.
Стоеше и мигаше от неочакваната яркост на светлината. Тук нямаше малки газени лампи. Някъде зад сградата се чуваше, че работи генератор. Електричество. От някакво радио се разнасяше арабска музика.
Лайла и Рамадан седяха край маса с още един мъж, когото тя не разпозна, докато той не се изправи и обърна, за да я поздрави.
— Мадам Ал Фей — изрече и се поклони. Тя се вторачи в него.
— Мистър Ясфир!
Той се усмихна.
— Виждам, че си спомняте името ми. Чувствам се поласкан.
Тя не отговори.
— Вярвам, че сте настанени удобно — каза той с равен глас.
— Съжалявам, че не не сме в състояние да отвърнем с равна щедрост на вашето гостоприемство, но правим каквото можем.
— Мистър Ясфир — заяви тя студено, — защо просто не оставите тези глупости и не минете направо към целта!
Погледът на Ясфир стана суров.
— Почти бях забравил, че сте американка. — Пресегна се назад и взе от бюрото един лист. — Ще прочетете това изявление пред микрофона.
— А ако откажа?
— Ще бъде много жалко. Вижте, съобщението, което трябва да прочетете пред микрофона, е последният ни опит да спасим живота ви и този на вашите деца.
Тя отмести поглед към Лайла. Пред нея имаше до половина пълна бутилка кока кола. Обърна се отново към Ясфир.
— Ще го направя.
— Ето тук. — Той й посочи далечния ъгъл на стаята, където беше подготвен магнетофонът върху масичка между два стола. Взе микрофона и й го подаде.
— Говорете бавно и ясно — каза. — Важно е всяка дума върху лентата да се разбира. — Натисна „старт“. — Хайде.
Тя погледна листа и започна да чете на глас.
— Баидр, чета ти това известие, тъй като то е последно предупреждение и те искат аз и ти да сме наясно но въпроса. Току-що се разбра, че всички доставки, направени според споразумението с теб, са били конфискувани в Съединените щати. Смята се, че ти си отговорен за загубите и в резултат на това ти е наложена глоба — допълнителна сума от десет милиона, която да се изплати по сметката не по-късно от понеделника, след като получиш тази лента. Ако не го направиш, както и ако продължават да се конфискуват доставките, това ще представлява нарушение на споразумението и ще се наложи да се премине към незабавно привеждане в изпълнение на най-строгото наказание. Само ти можеш да предотвратиш екзекуцията на семейството си. — Тя спря и с ужас загледа Ясфир.
Той й направи знак да продължава да чете.
— Вече се знае, че си молил за помощ принца, както и други арабски владетели. Вярваме, досега си се уверил, че арабският свят е с нас. Съветваме те да престанеш да си губиш времето в търсене на помощ, която няма да получиш.
Ясфир грабна микрофона от ръката й и заговори.
— Това е последното ни съобщение. Други предупреждения няма да има. Само действие. — Натисна „стоп“.
— Не може да е вярно — каза тя. Той й се усмихна.
— Разбира се, че не — отговори той. — Но вашият съпруг е много труден човек, както сигурно знаете. Нужно е да бъде убеден в сериозността на нашата заплаха. — Изправи се на крака. — Вероятно сте изморена — каза. — Мога ли да ви предложа някакво питие?
Тя не му отговори и седна. Идваше й твърде много и преставаше да схваща. Беше нещо повече от отвличане, намесваха се и политически отсенки, за които не беше мислила по-рано. Струваше й се, че няма начин Баидр да може да изпълни всички изисквания, които му се поставяха.
Щеше да умре. Сега го разбираше. Необяснимо защо това беше без значение за нея. Дори и да живее, вече нямаше за какво. Самата тя бе разрушила всички възможности да притежава любовта на Баидр.
Студени тръпки я побиха. Децата. Не бяха сторили нищо, за да понесат това на собствения си гръб. Те не биваше да плащат за греховете на родителите си.
Изправи се.
— Мисля, че сега мога да пийна нещо — каза. — Случайно да имате някакво вино?
— Да. — Той се обърна. — Лайла, донеси бутилката с вино.