— Кое?
Баидр посочи боинга 707 под защитната дегизировка.
— Той ще гори страхотно.
— Сериозно ли говориш? — запита Бен Езра. Пукотевицата наближаваше.
— Дойдох да прибера семейството си и тъкмо това ще направя.
Обърна се към капитан Хаят.
— Анди, как би го подпалил?
Пилотът го изгледа.
— Не се шегувам, Анди — рязко каза Баидр. — Животът ни зависи от това!
— Да отворим резервоарите на крилата и да ги възпламеним — каза Хаят.
— Отворете ги — нареди Баидр.
Анди и вторият пилот притичаха до самолета. Изкачиха се в кабината. Тръгнаха към двете крила. Върнаха се след по-малко от десет минути.
— Сега сме готови — рече Анди. — По-добре се отдалечете от пистата в случай, че самолетът избухне.
Бен Езра изкрещя заповедите. Почти за пет минути се придвижиха до другия край на пистата.
— Всички долу — изкомандва той и даде сигнал на стрелците.
Автоматичните оръжия зареваха и затракаха. След малко се чу някакво съскане, след това нещо като стенание и огромният самолет избухна. Огнен гейзер се издигна на трийсетина метра нагоре към небето.
— Ако и това не видят, значи са слепи — каза печално Хаят.
Баидр забеляза израза на лицето му.
— Не тъжи. Това са само пари — отрони. — Ако се измъкнем оттук, ще ти купя друг.
Хаят се усмихна апатично.
— Ще стискам палци, шефе.
Баидр отправи мрачен поглед към небето. Зад тях стрелбата приближаваше. Отиде до Джордана.
— Добре ли си?
Тя кимна, а децата се държаха за нея. Всички гледаха към небето.
— Струва ми се, че го чувам! — извика Мохамед.
Заслушаха се. Слабият звук на мотори се приближаваше към тях и непрекъснато се усилваше. След две минути беше над главите им и хеликоптерът се отрази в светлината на горящия самолет. Бавно започна да се спуска.
Припламванията на изстрелите бяха стигнали почти до пистата, докато войниците задържаха настъплението според плана.
Хеликоптерът кацна. Първият, който слезе, беше бащата на Баидр. Двете момченца се затичаха към него.
— Дядо!
Той ги прегърна, а Баидр и Джордана се отправиха към него. Всички се насочиха към хеликоптера. Качваха се бързо, а само няколко души все още задържаха партизаните.
Баидр стоеше в подножието на рампата до Бен Езра.
— Всички ли се качиха? — запита генералът.
— Да — отговори Баидр.
Бен Езра сви ръце около устата си.
— Насам, ефрейтор! — извика гръмогласно, така че да го чуят из цялото поле.
Още един резервоар с гориво избухна в самолета, окъпвайки цялата местност с ярка като дневна светлина. Баидр видя как войниците заднишком излизат от гората, а пушките им все още стреляха към дърветата.
След малко бяха вече в подножието на рампата. Първият от тях се обърна и заизкачва стъпалата. Бен Езра го сръчка одобрително със сабята.
Жълтата светлина от горящия самолет заля и края на гората. Баидр гледаше натам и му се стори, че някой го вика. И тогава изведнъж я забеляза да тича откъм гората. Зад нея някакъв мъж носеше на раменете си друг.
Машинално един войник насочи оръжието си към нея. Баидр удари пушката така, че дулото й се обърна към небето.
— Стой! — изкрещя.
— Татко! Татко! — викаше Лайла.
Баидр се затича към нея.
— Лайла! Насам! — извика.
Тя се обърна, спусна се и се хвърли в прегръдките му. Един войник се втурна към тях.
— Трябва да изчезваме оттук, сър!
Баидр посочи към Хамид.
— Помогни му — каза на войника.
Обърна се и прегърнал дъщеря си с една ръка, се изкачи в самолета. Хамид и войникът, понесли Дик, ги следваха. Бен Езра тръгна по рампата и застана пред отворената врата.
Хамид и войникът бяха положили Дик върху носилка, а доктор Ал Фей и медицинският екип закачаха системите за плазма и глюкоза.
— Вдигай! — изрева Бен Езра.
Отгоре големите перки се завъртяха лениво, а Хамид се върна при генерала. Зад гърба му видя как партизаните тичат по полосата.
— Ако бях на ваше място, генерале, не бих стоял там — каза той с уважение.
— Къде, по дяволите, беше цяла нощ? — извика гневно Бен Езра, докато хеликоптерът се издигаше тежко.
— Просто изпълнявах заповедите ви, сър — отговори Хамид, гледайки го право в очите. Махна с ръка към Лайла, коленичила край Дик. — Направих така, че нищо лошо да не й се случи.
— Беше ти заповядано да седиш до моя… — Гневът в гласа на стареца се уталожи, замести го нотка на изненада. — О, Боже! — изхлипа. Ятаганът падна от внезапно обезсилената му ръка. Колебливо пристъпи към сириеца и започна да се свлича.
Хамид го прихвана с протегнатите си ръце. Усети как кръвта на стареца шурти през тънката бедуинска роба. Хамид залитна и едва не падна, докато хеликоптерът се издигаше във въздуха.