— Дълго време ще бъдем заедно в бизнеса.
Отиде до вратата заедно с американеца. Стиснаха си ръцете.
— В началото на следващия месец ще се видим в Ню Йорк.
— Надявам се, че дотогава нещата ще потръгнат.
— Сигурен съм — отговори Али. Затвори вратата след него, заключи я и постави веригата. Отправи се направо към банята, където усърдно изми ръцете си и ги изсуши. След това отиде до вратата на спалнята и почука леко.
Вратата се отвори и на прага застана младо момиче. Имаше модерния за Сан Тропе вид — матова кожа, тъмни очи и дълга черна коса, облечено в риза и джинси с капси.
— Събранието свърши ли? — запита. Той кимна.
— Искаш ли да пиеш нещо разхладително?
— Имаш ли кола?
— Сигурно — отговори той. Отиде до кухнята и извади от хладилника кока-кола. Наля в чаша и й я подаде.
Тя я изпи жадно.
— Кога тръгваме? — запита тя.
— Резервацията е за утрешния самолет до Бейрут — отговори той. — Но може и да се забавим.
Тя го стрелна въпросително. Погледът му се впи в нейния.
— Довечера имам среща с баща ти.
В очите й се появи уплаха.
— Нали няма да ме издадеш? — Тя остави чашата. — Обещаха ми, че той няма да узнае. Иначе нямаше да напускам училището в Швейцария.
— Това няма нищо общо с тебе — увери я той. — Баща ти не подозира нищо. Имаме общ бизнес.
— Какъв бизнес? — В тона й се четеше подозрение.
— Баща ти се занимава с много от нашите инвестиции. Има достъп до сфери, където иначе не бихме проникнали. Освен това той е в състояние да купува суровини и материали, които ние не можем.
— Той наясно ли е, че е за каузата?
— Да.
На лицето й се изписа особен израз.
— Той симпатизира на движението — бързо добави Али.
— Не му вярвам! — разпалено каза тя. — Баща ми не симпатизира на друго освен на парите и властта. Страданията на хората и справедливостта не означават нищо за него.
— Баща ти е арабин! — заяви твърдо той. Тя се втренчи в него.
— Не е! По-скоро е западняк отколкото арабин. В противен случай нямаше да се разведе с майка ми и да се ожени за тази жена. Същото е и с бизнеса му. Колко време прекарва със собствения си народ, в собствената си страна? Две седмици на година? Няма да се изненадам, ако открия, че търгува дори с евреите. На Запад той има много приятели, които са евреи.
— По свой начин баща ти е направил много за каузата — Али се усети, че защитава човек, когото никога не беше виждал. — Битката ни не може да бъде спечелена само от войници.
— Битката ни ще бъде спечелена от онези, които желаят да пролеят кръвта си и да дадат живота си, а не от хора като баща ми, чиито единствен интерес в живота е в евентуалните печалби. — Тя сърдито изприпка до спалнята и тръшна вратата след себе си.
Той почука.
— Лайла — каза нежно. — Лайла, искаш ли да поръчам нещо за вечеря?
Гласът й едва се чу от стаята.
— Върви си. Остави ме на мира. Не съм гладна!
През вратата се долавяха слаби звуци от ридания.
За момент той постоя нерешително, после отиде в своята спалня да се преоблече за вечеря. Младите имат много идеали. За тях всичко е черно или бяло. Помежду им нямаше никакви нюанси. Това е и добро, и лошо.
Но той не беше в бизнеса заради мимолетни преценки. Каузата не се нуждае само от идеали. Младите никога не са знаели, че за да се постигне нещо, са необходими пари. Пари, с които се купуват униформите им, пари, с които се хранят, пари за оръжие и подготовка. Съвременната борба, дори партизанската съпротива, излиза скъпо. Това беше истинската причина, за да я внедрят. Бяха използвали негодуванието към баща й до момента, когато беше готова физически да се отдаде на движението Федаин. Не само заради онова, което тя лично можеше да извърши. Имаше много други момичета, които биха се справили със същата работа.
Но нито едно от тях нямаше баща, който да е сред най-богатите хора на света. Усети как въздъхна. Два дни по-късно тя щеше да се намира вече в тренировъчен лагер сред ливанските планини. Веднъж да стигне дотам и да бъде под техния контрол, вероятно Баидр Ал Фей ще се вслушва повече в някои планове, които по-рано бе отхвърлял. Тя щеше да окаже повече въздействие отколкото насочен към главата му пистолет.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Имате връзка със Съединените щати, мистър Каридж — каза на английски телефонният оператор на хотела.
— Благодаря — отвърна Дик. Чу се виене, после няколко прищраквания и най-после глас.
— Ало — каза Дик.
Доловиха се още прищраквания, а после бръмчене.
— Ало, ало — повтаряше той. Изведнъж линията се изчисти и той чу гласа на съпругата си.