Вътре беше съвсем тъмно — светлина проникваше само през отворената врата. Видя свитото й тяло, скрито под чаршафите. Затвори вратата тихо, отиде до леглото и седна. Тя не помръдна. След малко заговори:
— Джордана…
По нищо не пролича да го е чула.
— Будна ли си? — прошепна той. Отговор не последва. Той се наведе напред и постави кутийката с накита на възглавницата до главата й, след това се изправи и се упъти към вратата. Когато посегна към дръжката, лампата изведнъж светна. Той примигна и се обърна.
Тя беше седнала в леглото, дългата й руса коса бе разпиляна върху белите рамене и едрите гърди с розови пъпки. Мълчеше.
— Мислех, че спиш — каза той.
— Спях — отвърна тя. — Добре ли пътува?
Той кимна.
— Да.
— Момчетата ще се зарадват да те видят — отбеляза тя. — Ще имаш ли възможност Да прекараш известно време с тях?
— Смятам да остана до сряда — съобщи й той. — Утре можем да ги заведем на Капри и да изкараме там няколко дни.
— Това ще им хареса — отбеляза тя. — Отметна завивката и стана от леглото. Пеньоарът й лежеше върху един стол и тя го взе. В огледалото откъм далечния край на стаята забеляза, че той я наблюдава.
— Трябва да се облека за гостите — рече тя и се извърна към него, докато обличаше халата си. Той не отговори.
— По-добре и ти се облечи.
— Ще се облека — отвърна той.
Наблюдаваше я, докато тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си, после отново се обърна към леглото. Черната кадифена кутийка все още лежеше върху възглавницата. Тя дори не беше я забелязала.
Отиде до леглото, взе я, после тихо влезе в собствената си спалня. Натисна звънеца за Джабир. Джабир се появи на секундата.
— Да, господарю?
Баидр му подаде кутийката.
— Дай я на капитана да я прибере в сейфа. Сутринта ще я върнем.
— Да, господарю — отговори той, слагайки кутийката в джоба си.
— Приготвил съм синия смокинг от шантунг за тази вечер. Това удовлетворява ли ви?
Баидр кимна.
— Отлично.
— Благодаря ви — каза Джабир. Поклони се и излезе от стаята.
Баидр се взираше във вратата, която слугата бе затворил след себе си. Невъзможно. Не е могла да не забележи кутийката със скъпоценностите на възглавницата до главата си. Беше предпочела да не й обърне внимание.
Изведнъж се извърна и отново влезе в стаята й. Тя седеше пред тоалетката и се наблюдаваше в огледалото. Видя отражението му и се обърна. Дланта му я удари през лицето. Тя падна от стола на пода, а ръката й помете парфюма и подбраните бурканчета с козметика от тоалетката. Гледаше го с очи, разширени повече от изненада, отколкото от страх. Докосна бузата си и почти усети следите от пръстите му. Не направи опит да стане.
— Беше глупаво от твоя страна — каза почти хладно. — Сега няма да мога да дойда на партито по случай собствения ми рожден ден.
— Ще дойдеш — отговори той мрачно. — Дори ако се наложи да носиш фередже като всички почтени мюсюлманки.
Погледът й го проследи, докато той вървеше към вратата. Баидр спря и я се втренчи в нея.
— Честит рожден ден — каза и затвори вратата след себе си.
Дик стоеше близо до бара и следеше с очи шефа си на палубата. Баидр беше в компанията на Юсеф и още няколко души и със свойствената си спокойна съсредоточеност слушаше как Юсеф разказва една от своите безкрайни истории. Дик погледна часовника си. Беше почти един часът. Ако Баидр беше обезпокоен задето Джордана още не се беше появила, изобщо не го показваше.
Музиката звучеше от високоговорители, окачени по-високо от навеса над палубата. Няколко двойки танцуваха, плавните им движения се осветяваха от крушки, опънати на жици над главите им и поставени специално за партито. Други двойки седяха около банкетни маси, разположени покрай перилата, както и на коктейлни масички около дансинга. Бюфетът беше долу, на главната палуба, но Баидр още не бе дал знак за започване на вечерята.
Али Ясфир се приближи към него. Лицето на пълния ливанец лъщеше от пот, независимо че вечерта бе хладна.
— Красив кораб — отбеляза той. — Какви са размерите му?
— Дължината му е петдесет и пет метра — каза Дик.
Ясфир кимна.
— Изглежда по-голям. — Той погледна Баидр на палубата. — Нашият домакин явно се забавлява.
Каридж се усмихна.
— Винаги го постига. Не познавам друг човек, който така да владее умението да съчетава бизнеса и удоволствието.
— Очевидно удоволствието е на първо място.