Тонът на Ясфир изразяваше леко неодобрение. Каридж му отговори учтиво, но студено:
— Все пак днес е рожденият ден на мадам и този път той не възнамеряваше да се занимава с бизнес.
Ясфир прие скрития укор без коментар.
— Дамата още не я няма.
Каридж си позволи една усмивка.
— Това е неин рожден ден и знаете какви са жените. Вероятно планира ефектна поява.
Ясфир кимна дълбокомислено.
— Западните жени много се различават от арабките. Те си позволяват волности, за които нашите жени не могат и да мечтаят. Моята съпруга… — Гласът му замря, щом отправи очи към стълбата на долната палуба.
Каридж проследи погледа му. Джордана току-що бе излязла. Всички разговори заглъхнаха. Само музиката звучеше над главите им. Внезапно тя премина в бързия ритъм на „Мисирлу“.
Светлината сякаш обгръщаше Джордана, докато прекосяваше разстоянието до центъра на дансинга. Беше облечена като ориенталска танцьорка. Впит златист сутиен покриваше гърдите й, под него беше гола чак до обсипания със скъпоценни камъни колан, от който висяха разноцветни парчета прозрачен шифон, образуващи полата й. На главата си имаше коронка, а дългата й златиста коса се спускаше върху раменете й. Копринен воал забулваше лицето й така, че се виждаха само мамещите й очи. Вдигна ръце над главата си и застина за миг.
Каридж чу как ливанецът затаи дъх. Джордана никога не беше изглеждала толкова красива. Не оставаше скрито никое от очертанията на прекрасното й тяло. Тя бавно разкърши снага в ритъма на музиката. Първо пръстите й се задвижиха в такт и когато той се ускори, тя затанцува. В живота си Каридж беше виждал много танцьорки на кючек. Семейството му беше от Близкия изток и той от дете познаваше този танц. Но никога не бе наблюдавал подобно изпълнение.
Беше върхът на сексуалността. Всеки порив на тялото й му навяваше спомени за многото жени, които беше познавал, всичко се концентрираше в еротиката на танца. Той съзнателно откъсна очи от Джордана и огледа палубата.
Всички бяха подвластни на същото усещане — както мъжете, така и жените. Страстите и желанията им се разкриваха в начина, по който се взираха в нея, докато танцът отиваше към вихрената си кулминация. Всички освен Баидр. Той стоеше и наблюдаваше всяко нейно движение. Но лицето му беше безучастно, погледът зареян. Изразът му не се промени дори когато тя отиде до него и снишавайки се пред краката му, направи традиционните подканващи жестове. Музиката стигна кулминацията си, тя падна на колене, а челото й докосна стъпалата му.
За момент настъпи тишина, после избухнаха аплодисменти. Чуваха се викове „Браво!“, примесени с арабското „Асанти!“
Джордана все още не помръдваше.
След малко Баидр се наведе, пое ръцете й в своите и я изправи на крака. Когато той се обърна към гостите, те продължаваха да ръкопляскат. Той вдигна ръка, за да въдвори тишина. Ръкоплясканията замряха.
— От името на моята съпруга и от мое име ви благодаря, че сте с нас на този радостен празник.
Чуха се още ръкопляскания и пожелания за щастлив рожден ден. Той почака, докато всичко отново утихна.
— Сега няма вече какво друго да кажем, освен че… вечерята е сервирана.
Все още държейки ръката й, той я поведе към стълбата и двамата заслизаха. Глъчката от разговори отново изпълни нощта, докато гостите се раздвижваха, за да ги последват.
ПЕТА ГЛАВА
Стюарди в униформи стояха до бюфета, за да помагат на гостите. Масата беше отрупана с храна — печено телешко, печен бут, пуйки и гигантска риба, уловена същия ден в Средиземно море. Средата на трапезата бе украсена с лед във формата на огромна риба, а върху него бе поставена кристална купа с пет килограма едрозърнест хайвер белуга.
Много от масите вече бяха заети от гладни гости, когато Каридж видя как Баидр се извинява и се оттегля към вратите на салона. Извърна се, стрелна с очи Каридж и кимна по посока на Ясфир, който все още чакаше на опашка при бюфета. После влезе в салона, без да се обръща назад.
Каридж се приближи до ливанеца.
— Мистър Ал Фей чака да се присъедините към него, когато ви е удобно.
Ясфир погледна трапезата, а после Каридж. Стомахът на дребния човечец се сви при вида на храната. Той неохотно посегна да остави чинията, която държеше.
Дик я взе от ръката му.
— Ще поръчам да ви донесат вечеря.
— Благодаря — каза Али.
Дик даде чинията на един стюард и му нареди да я занесе на мистър Ясфир в кабинета, а после се обърна.
— Бихте ли ме последвали?
Ясфир тръгна след него през салона и коридора, който водеше към каютите. По средата Дик спря пред затворена махагонова врата и почука. Отвътре се чу гласът на Баидр.