— Влезте.
Каридж отвори вратата и отстъпи встрани, за да даде възможност на Ясфир да влезе пръв. Самият той не прекрачи прага.
— Нещо друго, сър? — запита той.
— Включи уредбата си — каза Баидр. — Може да ми потрябваш по-късно.
— Да, сър — отговори Каридж. Пристигна стюард с вечерята на Ясфир. — Внеси я вътре — упъти го той. Когато стюардът излезе, той затвори вратата. Докато вървеше обратно по коридора, чу как се заключва.
— Извинявам се за неудобствата — каза Баидр. Ливанецът вече беше седнал и се хранеше.
— Няма проблеми — отвърна той между две хапки с хайвер. Едно черно зрънце се отрони от ъгълчето на устата му и той го избърса със салфетка.
Баидр отиде до малкото бюро и извади една папка от средното чекмедже. Положи я на масата до чинията на Ясфир.
— В съответствие с разговорите ми с вашите шефове — каза той — съм подготвил това досие относно инвестициите, обхващащи ценни книжа и недвижими имоти, които при умерена оценка би трябвало за десетгодишен период да носят възвръщаемост от дванайсет процента годишно. Включена е норма на растеж от шест процента и парични дивиденти в същия размер. Това означава, че в края на десетгодишния период ще получим парична възвръщаемост от повече от четирийсет процента или десет милиона лири стерлинги, а основният капитал ще се удвои.
— Много добре — каза Ясфир, докато устата му работеше с парче пилешко.
— Единственото, от което имам нужда, за да пусна плана в действие, е съгласието на шефовете ви — поясни Баидр.
Ясфир не посегна да разгърне папката. Върна пилешката кост обратно в чинията си и млясна учтиво с устни, за да покаже колко му е харесала храната.
— Мога ли да си измия ръцете? — запита той.
Баидр кимна. Заведе ливанеца до малката тоалетна точно до кабинета. Когато дребният човек се върна, Баидр седеше зад бюрото. Ливанецът остави папката да лежи на масата до празната чиния и се разположи на стола срещу бюрото. Баидр вежливо го чакаше да заговори.
— Човек предполага, Господ разполага — започна Ясфир.
Баидр мълчеше.
— Обстоятелствата налагат промяна в плановете ни — каза Ясфир. — Страхувам се, че няма да ни е възможно да осъществим инвестиционния проект.
Лицето на Баидр бе все тъй невъзмутимо. Той не продумваше.
— Фондовете ще имат друго предназначение — продължи ливанецът.
— Разбирам — рече тихо Баидр. — Ще уредя десетте милиона лири незабавно да ви бъдат възстановени.
— Няма да е необходимо — бързо отвърна Ясфир. — Не виждаме защо да не свършите тази работа за нас. При обичайната ви комисиона, естествено.
Баидр кимна безмълвно.
— Както знаете, с всеки изминал ден Израел става още по-силен. И още по-тираничен. Нашият народ все повече страда от неговото потисничество. Отправя зов за помощ към братята си. А времето е малко. Скоро ще трябва да преминем към действие или навеки ще ни затрият. — Ливанецът спря да си поеме дъх. — Постигнахме известна спогодба с Акционерното дружество за военни муниции за доставки в границите на шест милиона лири. Поради доверието си към вас се споразумяхме вие да бъдете нашият посредник, който ще уреди закупуването им. За целта сме готови да ви платим обичайната комисиона от десет процента отделно от разходите.
Баидр продължаваше да мълчи.
— От три милиона и четиристотин хиляди лири, които остават след покупката, определихме сумата от един милион лири за инвестиции в обработваема земя в Колумбия — кафеени плантации, естествено.
— Естествено — повтори Баидр. И двамата съзнаваха, че той е по-осведомен но въпроса. — Така остават два милиона и триста хиляди.
Ясфир се усмихна. Дребният човек беше доволен. Знаеше, че веднъж парите да бъдат прехвърлени по сметката на Баидр, нямаше проблеми да се осигури помощта му. Без значение колко богат беше, той винаги щеше да иска още.
— За баланса не сме планирали нищо — каза той. — Мислехме си, че може би вие ще подготвите ценните книжа, а ние ще ви дадем списък с някои банкови сметки в Швейцария и на Бахамските острови, които да бъдат кредитирани.
— Ясно — кимна Баидр.
— Вие, разбира се, ще получите десетпроцентовата си комисиона и за тази операция — бързо добави Ясфир. — Което означава, че ще вземете един милион лири само за да изперете парите чрез вашата сметка.
Баидр го погледна. В това се проявяваше слабостта на арабите. Корупцията и подкупите бяха станали почти неразделна част от търговията им. От десет милиона лири само шест щяха да бъдат използвани за благото на хората. А и дали беше благо, подлежеше на съмнение. Хората се нуждаеха от храна и образование, а не от оръжия. И съвсем сигурно не изпитваха потребност да обогатяват ръководителите си за своя сметка.